Ветото на президента Росен Плевнелиев върху Изборния кодекс за гласуването в чужбина беше подкрепено от правната комисия, но разговорите за вота зад граница между управляващите продължават.

Предложението Народното събрание да приеме повторно върнатите от президента текстове, тоест да бъде преодоляно ветото на държавния глава, беше подкрепено само от двама депутати от Патриотичния фронт, трима от БСП и ДПС бяха "против" и 7 се "въздържаха" - от ГЕРБ, Реформаторския блок и БДЦ.

За да бъдат повторно приети върнатите от президента текстове и съответно ветото да бъде преодоляно, е необходимо мнозинство от 121 депутати.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) и Димитър Делчев от Реформаторския блок посочиха, че гласуват "въздържал се", защото имало различни варианти за текстове за гласуването в чужбина, така че да се даде по-широк достъп до упражняването на правото на вот и да се гарантира националната сигурност, но нямало съгласие между управляващите.

Досега не сме успели да открием решение, което да постигне и двете цели - българите извън ЕС да имат по-либерални правила за изборите, които да ги улеснят, както и да се успокоят притесненията на много хора за манипулиране на вота в чужбина, коментира Делчев. И добави, че няма постигнат компромисен вариант. Докато няма общо решение на мнозинството, аз ще се въздържа на комисия, посочи той.

Гласуването в правна комисия идва на фона на многократните предупреждения, че Патриотите ще излязат от управлението, ако ветото на Росен Плевнелиев мине. В 16 ч. е насрочена среща между трите парламентарни групи от мнозинството - ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт.

В двучасовата дискусия БСП и ДПС отново обявиха, че подкрепят ветото на президента, защото са против целия закон, с който се въвежда и задължително гласуване. "Президентът трябваше да включи във ветото си и други текстове на Изборния кодекс", заяви депутатът от ДПС Митхат Метин, който напомни, че приетите текстове са противоконституционни.

Петър Славов от Реформаторския блок определи позицията на БСП и ДПС като лицемерна. "Занимавайте се с домсъвета в остатъците на вашия блок", репликира го Филип Попов. "Важното е партийната каса да е там", отвърна му Петър Славов.

Емил Димитров-Ревизоро от Патриотичния фронт призова колегите си да мислят за всички българи в чужбина, на Малдивите, в Антарктика, в Аляска, по круизните и космически кораби и да им осигурят възможност да гласуват, което предизвика възмущението на представителите на Инициативния комитет "Гласувай без граници" и на българите в чужбина.
Предложението за секциите в чужбина беше подкрепено само от ГЕРБ и Патриотичния фронт, които заедно нямат толкова гласове.
Десислава Христова, представител на българите в чужбина и организатор на избори във Великобритания, посочи, че едва ли националната сигурност трябва да е водеща пред конституционните права, които са в по-висш порядък. Тя допълни, че в дипломатическите и консулските представителства не може да има безкраен брой секции.

Данаил Кирилов се опита да обори разчетите на българите зад граница колко струва гласуването в чужбина. Според него те били направили семпла математическа манипулация, като разделили план-сметката на външно министерство за вота в чужбина на броя на откритите секционни комисии. По думите му обаче това били три вида секции - в дипломатическо и консулско представителство, т.нар. автоматични, в които на изборите в последните пет години са гласували над 100 души, и такива по подадени заявления. Съответно имали различен статут и се харчили различни суми. По думите му на миналите избори в план-сметката не влизали командировъчните, самолетните билети и нощувките на служителите на външно министерство, които трябвало да организират изборния процес.

Не заблуждавайте, призова Кирилов и допълни, че само съдебна експертиза можела да установи приблизителните стойности на вота зад граница.

Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда отговори на аргумента за застрашената национална сигурност, че всяка политическа сила с депутати и евродепутати има право на представители и на наблюдатели в секциите в чужбина, които би могла да командирова за сметка на партийната си субсидия, за да е сигурна в честността на вота.

Тя посочи, че с увеличаването на броя на секциите зад граница през 2014 г. - общо 428 при средно преди това около 270, избирателната активност се е повишила с 67%. В същото време в Турция въпреки 136-те секции през 2014 г. срещу 86 секции през 2013 г. гласувалите са намалели с 5%. Според Цонева няма пряка връзка между осигуряването на секции и генерирането на вот. Кирилов обаче обобщи, че тези около 150 секции били за 10 000 гласа.
Държавата трябва да гарантира честността на изборите и свободното изразяване на волята на хората, както в страната така и в чужбина, каза секретарят на президента по правни въпроси Петя Тянкова. По думите й приетите правни норми не дават яснота каква обществена цел се преследва. Вземат се съвсем формални критерии, които не допринасят изборите да бъдат честни, обясни Тянкова.

dnevnik.bg.