Финансовите министри от еврозоната (т.нар. Еврогрупа) се събират днес, за да решат дали да отпуснат следващия жизненоважен транш от спасителния заем Гърция. След 6-месечно забавяне очакванията са, че Брюксел ще оцени положително приетите от Атина данъчни и пенсионни реформи и ще отблокира следващите 10 млрд.евро, но няма да се съгласи да облекчи дълга на страната, отбелязва "Ройтерс".

В неделя гръцкият парламент гласува пореден пакет от мерки, които да отговорят на очакванията на международните кредитори. Освен създаването на нов фонд за управление на средства, получени от приватизация на държавна собственост, новият закон предвижда увеличение на редица косвени налози, от чието събиране правителството се надява да получи допълнително 1.8 милиарда евро. Със задна дата (от януари 2016 г.) се увеличават данъците върху недвижимите имоти и хазарта, а също и върху взаимните фондове и компаниите за управление на ценни книжа, ако годишните им постъпления са над 33 милиона евро.

От 1 юни се вдига ДДС от 23 на 24 процента, отпадат преференциалните ставки по същия данък за островите, увеличават се и налозите за автомобилите. Поскъпване ще има и при телекомуникационните услуги, както и при акциза на тютюневите изделия и алкохола.

Атина се надява, че приетите преди срещата на Еврогрупата мерки ще й помогнат да получи средствата, които са й необходими, за да плаща задълженията си.

Приемането на нов пакет мерки за строги икономии от гръцкия парламент е важен етап в напредъка на страната към излизане от кризата, заяви еврокомисарят по икономическите и финансови въпроси Пиер Московиси, цитиран от Франс прес.

"Преодолян е вододел с ключово значение при мерките за формиране на първия етап от гръцката програма", каза еврокомисарят.

В навечерието на днешната среща Международният валутен фонд (МВФ) изрази мнение, че намаляването на гръцкия дълг трябва да бъде безусловно и да не бъде обезателно обвързано с прилагането на мерките за реформи, съобщи БТА.

Според фонда мерките за намаляване на дълга трябва да са удължаване на гратисния период до 2040 г., на падежите – до 2080 г., и определяне на фиксирана лихва от 1.5% до 2045 г.

Това обаче едва ли ще се случи, тъй като еврозоната начело с Германия е категорично против подобен план. Според източници на "Ройтерс" Берлин се надява директорът на фонда Кристин Лагард да убеди колегите си да се откажат от предложенията си за незабавно облекчаване на гръцкия дълг и да се съгласят на компримисен вариант –пътна карта за решаване на въпроса със задлъжнялостта на Атина.

Дневник