Всеки трети ученик не придобива степен на професионална квалификация, въпреки че за тази цел са изразходени бюджетни средства. Учениците, които са получили свидетелство за такава квалификация, са намалели най-значително през учебната 2013/2014 година - до 64,21 на сто. Това показва одит "Професионално образование за заетост", извършен от Сметната палата за периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г.
От доклада става ясно, че има тенденция за увеличаване на отпадащите ученици от системата на професионалното образование, а общият брой на незавършилите е 18 364. Причините за това са различни - липса на интерес към този тип образование, очаквания за нископлатен и непрестижен труд, регионално и демографско развитие, социални, микро и макроикономически фактори, глобализация и липса на адекватна реакция на отговорните институции. Намаляването на броя на получаващите професионално образование чрез придобиване на професионална квалификация води до неефективно и неефикасно разходване на средствата за тяхната издръжка при осъществяване на обучението, се казва в одита на Сметната палата.
Тези данните идват на фона на тревогата на бизнеса, че няма кадри за 170 професии у нас. Заради тази статистика от браншовите организации и Министерството на образованието и науката (МОН) планират мерки за увеличаване на интереса към подобни специалности, сред които е и въвеждане на държавна стипендия. По данни на МОН за учебната 2014/2015 г. най-много са записалите се в специалност "Техник на компютърни системи" - 6196, следват ги желаещите да се обучават в специалност "Готвач" - 5282, и специалност "Икономист" - 4586.
Няма действаща система за проследяване на реализацията на учениците, завършили професионално образование, което не създава условия за ефективното му управление, се казва още в одита на Сметната палата. Ясно е само, че от завършилите дванадесети клас през учебната 2013/2014 година на пазара на труда са се реализирали 29,35 на сто. Във висши училища са продължили обучението си средно 42,75 на сто от тези ученици. Най-голям дял на реализираните на пазара на труда завършили ученици е отчетен в София, Бургас, Варна и Добрич, а най-малък - в Благоевград, Велико Търново, Видин, Кърджали, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол.
От Сметната палата отправят 22 препоръки към МОН, сред които е и развитие на системата за оценяване на качеството на професионалното образование, тъй като в момента не се осигуряват условия за обвързване на финансирането с неговото качество. Препоръчват се още годишни анализи на реализацията на завършилите и обучения за преподавателите.
dnevnik.bg
Коментари
еи2жгеи,уэеи
ТО КАДРИ ИМА,АМА НЕ ИСКАТ ДА РАБОТЯТ НА БЪЛГАРСКИ ЧОРБАДЖИЯ ЗА ЖЪЛТИ СТОТИНКИ,ЦЯЛАТА КОЛЕГИЯ НА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ СА МАФИОТИ,ВСЕ СИ ТЪРСЯТ АГЪНЦА ДА ИМ РАБОТЯТ ПО 15 ЧАСА ЗА БЕЗ ПАРИ,АМА МЛАДИТЕ СА ТАРИКАТИ,НЕ СЕ ЛЪЖАТ ЛЕСНО
зрелостник
и защо, и там държавния изпит не е с тест,както по БЕЛ и 2-ро ДЗИ.Теста си е тото, докато изпита за професия бил много труден.