Окончателният вариант на втория пакет промени в Закона за съдебната власт беше публикуван от министерството на правосъдието. В него са нанесени корекции от първоначалните идеи на ведомството, които минаха на няколко обсъждания в съвета за съдебна реформа.

В окончателния проект има някои редакции в частта за правомощията на главния прокурор, проверките за почтеност на магистратите, съдийското самоуправление. Променени са и текстове, свързани с командироването, отстраняването от длъжност, възстановяването на работа на магистратите.

Устройственият закон на съдебната власт беше променен след измененията в конституцията от края на 2015 година. Първият етап беше свързан с промени, които осигуриха разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии - за съдии и за прокурори. Вторият пакет включва по-детайлни промени, свързани с работата и управлението на съдилищата и прокуратурите. Именно в тези детайли може да се открои доколко ще се стигне до реформа.

В анализ за "Дневник" преди време бившият заместник-правосъден министър Петко Петков написа, че предвидените промени за прокуратурата "са такива, каквито ги иска главният прокурор". Според него разпоредбите за държавното обвинение са идентични с тези от проекта на главния прокурор за изменения на ЗСВ от края на 2014 г.

В новия вариант е записано, че не са допустими устни разпореждания и указания във връзка с работата по делата и преписките на прокурорите. Предварителните проверки остават, но вече ще имат срок – до два месеца. Те ще могат да бъдат удължавани с още един месец.

По-горестоящият прокурор ще може да извършва действия, включени в компетентността на прокурорите от по–ниските по степен прокуратури, и мотивирано и писмено да спира, отменя или изменя актовете им. А при отмяна на прокурорски акт могат да се дават само писмени и мотивирани указания относно прилагането на закона, без да се засяга вътрешното убеждение на прокурора.

В първоначалния вариант за изменения бе предвидено главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори да извършва ревизии и проверки и контролира работата на всички прокурори и следователи. Настоящата редакция предвижда: "Главният прокурор ръководи контролната дейност в прокуратурата, която има за цел да обезпечи точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите и следователите и да осигури: получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите и за работата на прокурорите и следователите; установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни и/или дисциплинарни мерки; обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение; установяване на добри практики; изпълнение на приоритетите в дейността на прокуратурата."

Редактирано е и следното предложение: "Административните ръководители на апелативните и окръжните прокуратури лично или чрез определени от тях прокурори извършват ревизии и проверки и контролират работата на прокурорите и следователите в по-ниските по степен прокуратури."

Сега се предлага административните ръководители на апелативните и окръжните прокуратури ръководят контролната дейност в районите си, която има за цел да осигури: 1. получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите от района и за работата на прокурорите и следователите в тях; 2. установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни или дисциплинарни мерки; 3. обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение."

Вече ще има срок за отстраняването от длъжност магистрати - не повече от година и половина. През този период магистратите ще получават минимална работна заплата. Самото отстраняване става по предложение на главния прокурор, което трябва да бъде мотивирано. Ако има промяна на обстоятелствата временно отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение да го възстанови на заеманата длъжност, а отказът подлежи на обжалване по реда на АПК.

Ако магистратът бъде оправдан, той ще си получи възнаграждението, което му се е следвало през временното отстраняване, като се приспаднат сумите от минималната заплата, която е вземал. Ако пък бъде осъден с влязъл в сила съдебен акт, тогава той ще трябва да върне това, което е получавал през периода на отстраняването му, пише "Правен свят".

dnevnik.bg