Днес в Сърбия се провежда вторият тур от президентските избори. От това гласуване ще зависи накъде ще поеме Сърбия - дали напред към европейското си бъдеще или ще прегърне принципите на национализма и изолацията, коментира Дойче Веле. С една дума - залогът е твърде висок, макар Европейският съюз да се опитва да омаловажи целия драматизъм на тези избори. Аргументът е, че още на срещата на върха в Солун през 2003 година всички балкански страни, в т.ч. Сърбия са получили уверения, че имат място в ЕС, и че ще бъдат приети, когато изпълнят криитериите за членството. Нищо не се е променило в европейските перспективи пред Сърбия, уверява почти заклинателно европейският отговорник за външната политика Хавиер Солана: „От двустранен интерес е, Сърбия и ЕС да градят общо бъдеще. В това не се е променило нищо преди или по време на изборите, и няма да се промени също и след тях. Така беше миналата година, така ще остане и през следващата“. ЕС разглежда Сърбия като неделима част от механизма за постигане на стабилност на Балканите. В тази връзка на Белград вече бяха предложени редица търговски облекчения и помощни програми, насочени към сближаването на страната с ЕС. От 2005 година ЕС и Сърбия преговарят за сключването на Споразумение за стабилизиране и асоцииране, което се разглежда и като първа стъпка към бъдещото членство в общността. Еврокомисарят по разширяването Оли Рен смята, че този документ може да бъде подписан скоро: „След избирането на новото правителство през пролетта на 2007 г. се подобри сътрудничеството на властите с военния трибунал в Хага, някои от пропуските - например в достъпа до архивите или в следствието, бяха отстранени. Затова можем да кажем, че Сърбия е на път да осигури пълно съдействие на Международния трибунал за военните престъпления“. Именно сътрудничеството с трибунала в Хага стана повод за отлагане подписването на Споразумението с Белград на последната среща на европейските външни министри. Холандия и Белгия наложиха вето. Спорен засега остава въпросът, дали преди сключването на споразумението Белград трябва най-напред да изпрати в Хага издирвания военнопрестъпник Радко Младич. Междувременно Брюксел хвърля и други мостове към Белград. През януари беше облекчен визовият режим за студенти, учени и някои други професии, а от няколко дни се водят и преговори за отпадането на визовия режим. Напоследък ЕС гледа със загриженост заздравяването на връзките между Белград и Москва и огромните инвестиции на концерна "Газпром" в Сърбия. Ако Белград остане проводник на руските интереси на Балканите, това няма много да се впише в стратегията на ЕС за европейска интеграция на всичките страни от бивша Югославия. /БГНЕС