Последна промяна в 14:29 на 07 юни 2016, 225 прочитания, 5 коментара
Патриция Хагингер не намира за важно нацисткото минало на организацията. "Не сме нацистка партия. Искаме безопасност и австрийците да са на първо място".

Патриция Хагингер не намира за важно нацисткото минало на организацията. "Не сме нацистка партия. Искаме безопасност и австрийците да са на първо място". Бизнесменът Георг Демер така се е шокирал от напредъка на крайнодесните преди президентските избори в Австрия, че за пръв път се е ангажирал политически. Търпеливо и методично той и съратниците му са обикаляли Виена, убеждавайки хората да гласуват против Партията на свободата.

За продавачката Патриция Хагингер от Линц възходът на първата евроскептична партия в Австрия е възможност традиционната политика да бъде преобърната, пише агенция "Ройтерс".

Хагингер и Демер са в диаметрално противоположните краища на новото политическо разделение. Колапсът на политическия център доведе до сблъсък между недоволната и уплашена работническа класа и градския елит.

Кандидатът на Партията на свободата Норберт Хофер загуби само с 31 000 гласа от независимия Александър ван дер Белен благодарение на Демер и други като него, както и на вота от чужбина. Крайнодесните се заканиха да оспорят резултатите и да поискат забрана на гласуването по пощата.

Откъде произхожда Партията на свободата

Партията на свободата е създадена в десетилетието след Втората световна война. Първият ѝ лидер – Антон Райнталер, е бивш нацист, служил като министър на земеделието след анексията на Австрия през 1938 г. След смъртта му през 1958 г. го замества друг бивш офицер от СС – Фридрих Петер.

Сегашната линия на партията се дължи предимно на Йорг Хайдер, който пое ръководството през 1986 г. Националистическите, антиимигрантските и антиевропейските му идеи още се усещат в австрийската политика, макар той самият да загина в автомобилна катастрофа през 2008 г.

Демер е бил потресен от възможността "назадничав"кандидат с "националистически възгледи" да заеме толкова важен пост. Спомня си, че когато е тръгнал да агитира сред несигурните гласоподаватели, е усетил "много аргументи, основани на емоции, а не на факти" и "всеобщо чувство на недоволство от правителството".

Разделение по всички линии

Президентската битка разкри бездните между младите и старите, града и селото, работниците и "белите якички".

86% от работниците са подкрепили Хофер. Основните им тревоги са имиграцията и интеграцията. 81% от хората с университетска диплома и 60% от жените са избрали Ван дер Белен, той печели подкрепата и на живеещите в градовете.

"Да сме мултикултурни е хубаво, но трябва да сме сигурни, че има единство", казва Хагингер. Посланието на Партията на свободата, че масовата имиграция е заплаха за сигурността и работните места, намира плодородна почва в квартали като нейния. Миналата година в Австрия са пристигнали над 90 000 търсещи убежище – повече от 1% от населението.

Директният език на Хофер е привлекателен. "Той вярва в това, което казва. Съвсем очевидно поставя на първо място Австрия, отечеството", казва Хагингер. Тя не намира за важно нацисткото минало на организацията. "Не сме нацистка партия, никога не бих се нарекла така. Искаме безопасност и австрийците да са на първо място."

Гласоподавателите и от двете страни са недоволни от големите сили – социалдемократите и консервативната Народна партия. Управляващата им коалиция е на власт до 2018 г., а доминацията им в политическия живот е толкова силна, че от Втората световна война досега президентите са били само техни кандидати. Сега обаче те са прекалено заети да враждуват, за да обърнат внимание на обикновените хора, смята Хагингер.

Един от работниците в заведение във Виена – Паша Кьосет, турски имигрант, приел австрийско гражданство, също симпатизира на Хофер. Кьосет е служил в армията и децата му имат австрийско гражданство, но сега мечтае да се върне в Турция. "С работа тук вече не се печели. Сметките и данъците се увеличават, токът поскъпва. Хофер е прав, той не е против чужденците, просто не иска държавата да ти дава пари, ако не си работил дълго време. Мюсюлманин съм, но Хофер не е ислямофоб."

dnevnik.bg