"Каквото и да предложи той (Бойко Борисов б.а.), ние ще го подкрепим". Така Цвета Караянчева, заместник-председател на групата на ГЕРБ в парламента, коментира анонсираните от премиера Бойко Борисов евентуални промени в кабинета.
Правителството е стабилно и работи в правилната посока, декларира Караянчева. "Аз знам, че БСП са поели курс на въоръжена борба и се възпаляват от всичко, само че те тичат след събитието. Ние имаме кандидат за президент и ще го обявим септември месец", каза Караянчева за ултиматума на лидера на БСП Корнелия Нинова, която даде срок от 48 часа на премиера Борисов да се кандидатира за президент.
dnevnik.bg
Коментари
Хаха
Браво Цвете часовника работи във ваша полза. В Шумен победата ви е в кърпа. БСП-то щели да издигат Тошко Африкански или Кольо Галфона от Каспичан за Областен председател. Първият смете БСП-то в Шумен , а вторият ликвидира БСП-то в Каспичан.
11
хахо,и ти ли ще гласуваш каквото предложи тиквата,защото ние няма да гласуваме,такова животно-герб,само в България го има.
Анонимен
Разбира се, че ще гласувате каквото ви каже Той! Никой не се и съмнява, че и майките си продавате, гербери нещастни.
А победа за герб през крив макарон ще видите. Нито в Шумен, нито някъде другаде.
По Христо Радевски
Аз крача с крачките ти бойни.
Аз чувствам как тече кръвта
от твойте рани многобройни,
и аз горя, и аз туптя,
туптя със пулса ти неравен —
плът от войнишката ти плът, —
подхлъзвам се и се изправям
по твоя окървавен път.
Води ме, Партийо, води ме,
под свойте бойки знамена!
Свети с батковото име
чрез хилядите имена!
Във своята сурова строгост
ти нежна като майка си.
Аз всичко бих ти дал да мога
да бъда твой достоен син.
Като лъча да пламенея —
лъча на твоята зора!
Тъй както Смирненски да пея,
тъй както Ботев да умра!
Мен хулите не ме смущават,
врагът с които те покри —
аз знам, аз вярвам, че си права,
когато съгрешиш дори!
Ах, как горещите ти рани
дълбоко, остро ме болят —
кога нападаш и се браниш,
кога се луташ в своя път.
Тъй както някога на село,
свежен от утринна роса,
баща ми с лапи загрубели
показваше ми да кося —
тъй ти десница ми подаде
и във борбата ме кали.
Затуй горя във твойта радост
и твойта болка ме боли.
Води ме, Партийо, води ме
под бойките си знамена
и нека свети твойто име
чрез хилядите имена!
… И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя —
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава —
дори на храчките честта!
Но аз горя! Но аз живея!
Аз няма да ти изменя!
Във думите ми червенеят
лъчи от твойта светлина!
И в милионния ти пристъп
срещу врага ни разнолик
не съм аз Радевски, ни Христо,
аз съм безимен твой войник.
Води ме, Партийо, води ме
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!