Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който непрекъснато обвинява живеещия в САЩ бивш съратник Фехтулах Гюлен за вдъхновител на опита за преврат от 15 юли, може да чака години за реализиране на евентуална процедура за екстрадирането му в Турция.

Това обясниха за "Ройтерс" юристи с опит в подобни процедури. Гюлен, който отхвърля обвиненията от Турция, заяви във вторник: "Настойчиво призовавам правителството на САЩ да отхвърли всеки опит за злоупотреба с процеса на екстрадиране като средство за политическа вендета".

Анкара твърди, че е изпратила 4 папки със свидетелства за престъпна дейност на организацията на Гюлен, но официални лица казват, че няма нужда да доказват, че именно той стои зад метежа. САЩ отвръщат, че първо искат да видят доказателства. Темата е обсъждана в телефонния разговор във вторник между президентите Ердоган и Барак Обама.

Още не е отправено и искане за екстрадиране, поради което не е ясно на какво основание Турция ще настоява за подобна процедура. Адвокати, които не са част от този процес, обясняват, че винаги е било спорно какво означава "политическо" престъпление.

Договорът между Турция и САЩ за екстрадиране по молба на другата страна е от 1981г., т.е. веднага след последния военен преврат в историята на страната. Той се отнася за престъпления, които се наказват с повече от 1 година лишаване от свобода в двете страни.

Но споразумението не засяга нарушения "от политически характер", макар че има текст за "каквито и да е нападки или опити за престъпления срещу държавния глава".

Роналд Хеджис, бивш американски магистрат, който като съдия е изслушвал дела за екстрадиране, казва, че за да бъде квалифициран като политически случай, за Гюлен ще е достатъчно да заяви в залата: "Не съм обвинен в престъпление, а ме обвиняват, защото съм противник на правителството".

Клаузите за "политически атаки" са доста общо дефинирани в споразуменията за екстрадиране и идеята е все пак да бъдат защитени хора, "които справедливо се борят срещу потисничеството на своите правителства с цел постигане на политическа промяна", казва съдия Карин Уилямс, отсъждала решения през 2007 г. за екстрадиране в Перу.

Повечето американски съдилища използват тест от две части за това дали едно нарушение е политическо по характер, пише Уилямс. Става дума за това да се докаже, че по времето на искането за екстрадиране е имало политически бунт и ако е така дали споменатите от изискващата страна действия допълнително са раздухали бунта.

Турция я очакват и други значителни проблеми в искането за екстрадиране.

Юристи от Министерството на правосъдието прегледат всяко искане, за да проверят дали изброените действия попадат под силата на двустранното споразумение за екстрадиране и дали те представляват престъпления в двете страни.

Ако отговорът на двата въпроса е "да", искането отива при съдия, който да прецени дали действително е извършено споменатото престъпление и че наистина обвиненият го е извършил.

Формално погледнато, решението на този съдия не може да се обжалва. Но, както всеки задържан от властите в САЩ за екстрадиране, засегнатото лице може да подаде искане за съдебна заповед habeas corpus. Това е принцип в англо-саксонското правораздаване, датиращ от 13-14 век и добил днес смисъл на отмяна на задържането, защото то е резултат от "отказ на справедлив процес".

Подобни петиции рядко са допускани от съдиите, но ако Гюлен получи такова право, случаят му може да стигне до Върховния съд на САЩ, а това отнема много години.

След като и тази последна възможност за обжалване се изчерпи, нареждането за самото екстрадиране трябва да бъде одобрено от Държавния секретар на САЩ. Той обаче има право да се съобрази с хуманитарни и други фактори извън сферата на правото.

"Когато се стигне до този момент, решението ще се вземе на политическото поле", обобщава адвокатът Дъглас МакНаб, специализиран в процедурите по екстрадиране.

Реджеп Тайип Ердоган е на 62 години.

Фехтулах Гюлен е на 75 години.

dnevnik.bg