Прокуратурата внесе обвинителен акт срещу руския гражданин Герман Костин за умишлено убийство на 5-годишния Никита Плотников, чието тяло беше намерено в куфар, захвърлен край софийското село Пасарел. Костин е със статут на постоянно пребиваващ в България, а постоянният му адрес е в Северен Кипър.

Съобщението описва подробно случая.

През 2012 г. Костин публикувал в интернет сайт обява за продажба на имоти в Северен Кипър. От обявата се заинтересувал бащата на пострадалото дете и се свързал с руския гражданин. По-късно родителите на детето отишли на място, а Костин и съпругата му, която се представила за агент по недвижими имоти, им предложили да разгледат няколко обекта. След като се прибрало в Русия, семейството продължило да води електронна кореспонденция с Костин за евентуална покупка на жилище.

В началото на 2013 г. родителите на пострадалото дете купили жилище в Северен Кипър, а в средата на годината майката и синът й се преместили да живеят там. Бащата често ги посещавал, като контактувал и с обвиняемия Костин, който активно му предлагал да инвестира в строителство в страната.

Стигнало се и до конкретен проект – Костин предложил семейството да се включи в изграждането на жилищна сграда с 20 апартамента. Изписването на договора за уреждането на отношенията било възложено на майката на детето, тъй като тя имала юридическо образование. За изпълнението на проекта Костин показал земя, която се продавала в град Керения, Северен Кипър, където следвало да се изгради комплексът. Той предложил на бащата да заплати сумата от 60 хил. евро като дял в бъдещия проект.

Бащата платил парите, част от които кеш, а другите превел по банков път по сметка на Костин.

След като започнала реализацията на проекта, в началото на на 2014 г. бащата видял как върху земята, за която бил платил сумата, се строи. Документи за земята, строящата се сграда и такива, съпътстващи строежа, той обаче не видял и не получил. След като попитал за това Костин, обвиняемият му отговарял, че такива били правилата в Северен Кипър, като първоначално се заявявало намерение за закупуване чрез превеждане на сумата, а впоследствие след около 18 месеца се изваждали и документи. Тъй като виждал, че вложените от него пари отиват за строежа на жилищния комплекс, а и семейството му се чувствало добре в Северен Кипър, бащата на детето решил да се включи и в друг инвестиционен проект на Костин. Междувременно решил и да продаде къщата си в Русия за над 328 хил. евро и се преместил при семейството си. Той отново вложил пари и във втория проект, като заплатил в полза на Герман Костин сумата 125 257 британски паунда от продажбата на къщата в Русия.

Поради големия размер на сумата руска банка изискала документ, който обективира сделката. Затова бил изготвен фиктивен договор между съпругата на Костин и майката на пострадалото дете. Майката на Никита имала по банковата си сметка част от парите, поискани от Костин за втория проект – близо 74 хил. британски паунда, които превела в Северен Кипър, а друга част - над 328 хил. евро, превела от Русия по-късно - на 5 юни 2014 г.

Впоследствие Костин написал собственоръчно на лист хартия, че е получил сумата, като го дал на бащата. Графическа експертиза на почерк и подпис потвърждава този факт. За участието си в този проект обвиняемият Костин бил заплатил сумата от малко над 13 хил. британски паунда.
След известно време по подобен начин Костин предложил и трети инвестиционен проект.

За нито един от трите инвестиционни проекта, за които бащата на детето бил инвестирал, не получил от Костин официален документ, който доказва негова собственост на територията на Северен Кипър. Отговорът бил, че впоследствие такъв ще бъде предоставен на майката.

Когато майката се намирала в Русия за продажбата на семейната къща, детето било оставено на грижите на Костин и съпругата му. Тогава майката казала на съпруга си, че желае да прекара в България месеците юли и август 2014 г., тъй като в Северен Кипър било много горещо. След този разговор тя посетила българското посолство в Москва, като преди това Костин бил уговорил негов братовчед да я посрещне и да й съдейства за получаване на нужните документи за България.

В началото на юли 2014 г. й била издадена виза на нея и детето за 6 месеца за пребиваване в България. След това се върнала в Кипър.

Тя се обадила от Северен Кипър на съпруга си и неочаквано му съобщила, че техните отношения били приключили и започнала процедура за развод. След множеството финансови операции, сделки, инвестирани парични средства от бащата на детето по сметки на съпругата на Костин той взел решение да мотивира майката да смени местоживеенето си, за да препятства последващите й претенции към уговорените инвестиции. Убедил я да се премести да живее в България заедно с детето. Тя се съгласила и през юли 2014 г. пристигнали в София, придружени от обвиняемия и дъщеря му.

При пристигането си тук Костин ги настанил да живеят в едно от жилищата му в София, където останали до септември 2014 г. По-късно се преместили в апартамент под наем, в близост до дома на Костин. Обвиняемият предоставил автомобил, както и карта за мобилен телефон на майката.

По същото време, когато майката и детето вече били в България, бащата отишъл в Северен Кипър, като на летището го посрещнал Костин, който съзнателно го заблудил, че семейството му заминало с млад мъж от турски произход в неизвестна посока. Бащата търсел семейството си, но опитите му останали неуспешни. Не могъл да влезе и в общото им жилище в Северен Кипър, тъй като ключалката била сменена. Върнал се в Русия, откъдето продължил да води електронна кореспонденция с обвиняемия и съпругата му. Чрез разговорите си с Костин мъжът търсил информация за семейството си, като той му отговарял: "Спокойно, когато Анна свърши парите, тя сама ще се върне." В нито един момент Костин не казал, че знае къде се намират майката и детето.

На 1 ноември 2014 г. бащата пристигнал в България, където бил посрещнат от Костин. Настанил го в хотел в столицата и отново го убедил да вложи пари – този път в имот в София. Договорът за тази сделка също не бил нотариално заверен, като обвиняемият Костин заявил, че това било достатъчно. Той си открил нова банкова сметка в България и на 20 ноември 2014 г. бащата му превел 80 хил. евро.

По време на пребиваването си в България Костин пътувал заедно с майката и пострадалото дете до Сандански, Рупите, Пловдив, Приморско, Созопол, Бургас и Велико Търново. Семейството се установило да живее трайно в София, а през цялото време Костин контролирал движението, взаимоотношенията и личния живот на майката.

В началото на 2015 г. тя писала по интернет на майка си, която била в Русия, че детето й се чувства много добре в България, че са се установили тук и че част от нейните обекти в Северен Кипър били в стадии на продажба и парите, които ще получи оттам, ще й бъдат преведени в банка в София. Заявила на майка си, че нейният бизнес в Северен Кипър бил в общ дял със строителна компания, която принадлежала на семейството на Костин.

В този период жената започнала да се интересува по настоятелно пред обвиняемия Костин относно реализирането на сделките с нейните имоти в Северен Кипър и очакваните оттам финансови постъпления и средства.

Костин взел решение да се облагодетелства лично с получените в Северен Кипър и София големи суми пари. Единствената пречка за реализирането на този план било знанието на майката на детето, която била в течение на всички сделки.

На 8 февруари 2015 г. майката разговаряла с Костин по телефона и отишла в дома му. Там жената оставила някои свои лични вещи и мобилния си телефон. Под предлог, че ще ги разходи до морето, Костин ги качил в автомобила си и потеглили към Приморско. Пътуването им до морския град е документирано от камери на бензиностанции, където спирали. Същия ден пристигнали в района на Приморско, след което Костин тръгнал в посока София, но без майката, само с детето.

На 2 март 2015 г. в местността Китка, резерват "Перла" до Приморско, е намерен труп на жена, за който в последствие е установено, че е на майката. Тъй като останал сам с малолетното дете, Костин решил да се освободи физически от него, като го убие.

За тази цел на неустановено място в София в периода 8-9 февруари 2015г. обвиняемият Костин притиснал с едната си ръка шията на детето, а с другата си ръка частично запушил ноздрите на детето, като по този начин го задушил и му причинил механична асфиксия, в резултат на която настъпила смъртта на момчето.

Костин съблякъл дрехите на умъртвеното дете, повил го старателно със синя хавлиена кърпа и го поставил в зелен куфар, собственост на майка му. На 9 февруари сутринта Костин с цел да се отърве от тялото се придвижил с колата си до село Долни Пасарел и огледал добре района.
Същия ден той посетил стоматолог, тъй като казал, че има проблем, но се оплакал и от контузия на дясната си китка. Същия ден по обед Костин посетил своя позната, като й казал, че майката и убитото дете са заминали. Казал й още, че е минал, за да остави учебници, а в един от тях жената видяла акта за раждане на момчето и му казала, че то не може да излезе извън страната без документа.

Привечер Костин се прибрал в дома си, взел куфара, в който бил поставил трупа на детето, след което го натоварил в колата си и потеглил в посока село Кокаляне. При бент "Кокаляне" паркирал автомобила, взел куфара с трупа, преминал по въжения мост и го изхвърлил във водата на язовир "Искър". По-късно провел разговор по мобилния си телефон с братовчед си в Русия, след което си тръгнал по обратния маршрут.

На следващия ден Костин напуснал страната в посока Северен Кипър. Тялото на детето бе открито на 20 март 2015 г. от случайни граждани.

Според изготвената по делото петорна съдебномедицинска експертиза тялото е престояло във водата между 30 и 60 дни след смъртта си до откриването му. Установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от материалите по молбата за правна помощ, изпълнена от Руската федерация, както и от данните от прилаганите специални разузнавателни средства.

Предстои СГС да насрочи разглеждането на делото.

Дневник