От началото на ноември 2015 г. досега България е приела шестима чужди граждани по т.нар. квотен принцип, се разбира от отговор на Държавната агенция за бежанците на запитване от "Дневник".

В изпълнение на две решения на Съвета на ЕС от септември 2015 г. "за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция" България всеки месец по одобрен план отправя заявки до двете държави за приемане на чужди граждани, подали молба за международна закрила, се разбира още от отговора на агенцията.

Така от 4 ноември 2015 г. до края на юли 2016 г. към Гърция са изпратени общо пет заявки за приемане на мигранти, а към Италия - три. В резултат на това от Гърция са приети шестима души, граждани на Ирак и Сирия.

Единият от приетите мигранти се е прибрал в родната си страна след молба за доброволно завръщане. На друг е предоставен хуманитарен статут, а останалите четирима са подали молби за международна закрила и към момента очакват одобрение на документите им.

357 души са върнати по Дъблинското споразумение

Освен това от началото на годината в България са върнати 357 мигранти по на т.нар. Дъблинско споразумение. Според спогодбата бежанците следва да бъдат връщани в държавите, в които първоначално са били регистрирани, ако са избягали от тези страни и са се отправили към вътрешността на Европа.

Трансферите са осъществени от различни страни - членки на ЕС, като Австрия, Германия, Норвегия, Швеция, Финландия и др. Върнатите в България са предимно граждани на Афганистан, Ирак и Сирия.
 

След като кандидатите за международна закрила бъдат върнати в България съгласно Дъблинския регламент, пред тях се откриват няколко възможности:

- когато на първоначалното искане за закрила е отказан хуманитарен или бежански статут, чужденецът се извежда от България;
- ако по искането няма окончателно решение, молбата се разглежда по същество, като се преценяват всички факти и обстоятелства.

За Дъблинското споразумение се заговори отново, след като наскоро германското вътрешно министерство съобщи, че 27-годишният сириец, който се взриви в Ансбах на 24 юли, е трябвало да бъде върнат в България. Тогава МВР първоначално отказа да коментира изказването, но по-късно заяви, че атентаторът е получил хуманитарен статут в България през 2013 г. Освен това ведомството опроверга твърденията, че атентаторът се е оплаквал от полицейско насилие в страната.

След като е получил статут, мъжът се е възползвал от правото си за свободно придвижване. През 2014 г. обаче от е получено запитване от властите в Германия, след като сириецът е подал и там молба за закрила. Германия е изразила желание да бъде задействана процедурата на Дъблинския регламент, а българските власти са информирали, че мъжът вече има предоставен статут и съответно не подлежи на връщане по него. От МВР казаха още, че властите в двете държави не са коментирали евентуална процедура по реадмисия.

Междувременно трета поредна седмица МВР отчита увеличение на бежанския поток, а министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова обяви, че се активизират и каналите за трафик на мигранти. Затова ведомството ще създаде специално звено, което ще работи по пресичането и на тези канали.

Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на ЕС Фронтекс реши да подсили съвместната операция в България в отговор на искане от българските власти от 29 юли. Агенцията ще подпомогне страната при охраната на границите ѝ с Турция и Сърбия. Освен това се очаква България да получи от Европейската комисия 6 млн. евро помощ за справяне с мигрантския натиск по границите.

dnevnik.bg