"Превратностите на 2015 г. до провала на конституционната реформа, доказаха, че съпротивата е все още много силна и че лагерът на статуквото победи отново."

Това заяви посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан в прощалната си реч пред Атлантическия клуб на тема "Равносметка на мисията и надеждите ми за България".

"Не съм преставал да казвам на младите българи, с които се срещах, които живеят в България сега и много от които споделяха с мен колебанието си да заминат в чужбина, че ако емигрират, ще оставят страната си на Пеевски. България не заслужава ли повече от това, по-добро от това?"

За сегашното състояние на страната

"Липсата на изследване, разбиране, изучаване на реалността на комунизма впримчва България в неблагосъстоянието ѝ.

Тази липса, която позволява на ръководителите на социалистическа партия да поставят цветя на паметника на най-отявления диктатор, който страната ви е имала от Освобождението насам, любезно усмихвайки се пред посланиците на ЕС, малко изненадани от този скандален жест.

Тази липса, която позволява на избягали банкери и на други, които скоро може и те да избягат, да направят състояние на гърба на данъкоплатците, на които оставят дългове от милиарди левове и да не виждат никаква нередност в това.

Тази липса, която позволява на прокурори да изпращат празни преписки за тези от политиците, които са заловени на местопрестъплението, за да са сигурни, че няма да бъдат осъдени.

Тази липса, която позволява на политически партии да избират начело на службите за сигурност млад олигарх на 33 години, чието единствено качество за упражняването на тази професия е, че е верен на бивш член на държавната сигурност.

Тази липса, която позволява на националистически лидер да възхвалява окупацията на Крим от Русия, тъй като историята, която му е била преподавана, както и на цялото му поколение, е била подменена, за да бъде внушено, че България е била освободена от съветските войски през 1944 г. и че България трябва да бъде васал на Съветския съюз."

За скандала "Белведере"

"Мандатът ми бе белязан от неочаквано събитие, както обикновено се получава с мандата на всеки посланик, въпреки опитите ни да предвидим и планираме, се изправяме пред непредвидими обстоятелства. В моя случай това бе опитът да се предизвика фалит на предприятието "Белведере", като за тази цел се използва съдебната система. Делото е добре известно и няма да се спирам пространно на него.

Само ще кажа за последен път на всички тези, които мислеха, че казаното от мен не е дипломатично. От една страна, че, бидейки дипломат от 25 години, знам много добре кое е дипломатично и кое - не. И от друга страна, че скандалът произтече не от това, което казах по отношение на съдебната система по принцип или замесената в скандала съдийка, а от това, че всичко това бе вярно и известно на всички. Да, вярно е, че не е в прерогативите на един посланик да казва, че даден съдия е корумпиран, но е още по-малко допустимо държава - членка на Европейския съюз, да позволи съществуването на такова поведение години наред без каквато и да била санкция. Случилото се след това доказа, че съм бил прав, а именно защото "Белведере" си върна дъщерните дружества, а съдия Ченалова бе уволнена от съдебната система. Изключително малко е, тъй като дори не ѝ беше предявено обвинение и никой друг не беше наказан въпреки записите на разговорите между съдия Ченалова и тогавашната председателка на СГС, които предизвикаха интерес у всички с изключение естествено на уличените поименно в тези записи лица."

За разширяването на Европейския съюз

"Нашият Европейски съюз е, и това е както негово богатство, така и негова слабост, изключително многообразен. Прекалено многообразен, казват тези, които мислят, че не е трябвало да бъде разширяван. Обратно, аз мисля, че разширяването на ЕС беше историческа и политическа потребност. Трябва да работим, за да сближим европейските народи, за да се породи по-бързо чувството на принадлежност към общото политическо пространство и че имаме следователно обща съдба въпреки различните ни истории, вероизповедания, нрави, обичаи и езици."

За комунистическите режими и техните последици

"Автократичните режими искат най-напред да подчинят правосъдието, за да господства политиката. Предпоставки за такова поведение виждаме в някои държави близо до България, които впрочем доста ни притесняват. Защото само демокрацията гарантира, че посредством справедливостта може да се опази мирът между гражданите."

"Комунизмът като идеология претендира, че ликвидира конфликтите, че ги премахва. Такава е крайната му цел, или поне така са твърдели Маркс и Ленин, чиито безвкусни статии и хиляди пъти копирани портрети е трябвало задължително да украсяват пощите, офисите и училищата в цяла, уж Народна, България. Тъй като конфликтът е вътрешно присъщ на отношенията между хората, би било проява на слабоумие да се твърди, че може да се ликвидира конфликтността. Слабоумие, което само по себе си, не е сериозен проблем, стига да не е на власт."

"Тъй като преходът бе овладян от бившите от системата, не можеше да бъде възможно създаване на комисия за установяване на истината и отговорността за престъпленията на покойния режим. Защото да се признае, че режимът е извършил престъпления, означава да се търсят отговорните за тези престъпления.
Слабоумие, което само по себе си, не е сериозен проблем, стига да не е на власт.
Един режим не съществува без служители, кадри, ръководители, които да налагат и да изпълняват дейности. Няма ли престъпления, няма и престъпници, няма и отговорност, която да бъде търсена и която да бъде намирана. Затова трябваше да се забрави, отрече, мълчи, да се онемее по отношение на естественото на режима и най-вече да се не се търси."

За отношенията на посланик Дьо Кабан със собствениците на "Икономедиа"

На въпрос от медиа (задаващата въпроса не се представи от коя медиа е - бел. ред.) дали е ходил на семейни вечери със семейство Прокопиеви (Иво Прокопиев е издател на "Икономедиа", част от която е "Дневник", а съпругата му - Галя Прокопиева, е изпълнителен директор на "Икономедиа"), посланик Дьо Кабан отговори:

"Аз съм ги поканил веднъж за един обяд с много журналисти, включително и моя голям приятел Петьо Блъсков, и мисля, че тази информация, която той казва след това в неподписани статии на неговия много хубав жълт "Труд", тази информация, че сме много близки приятели, е толкова фалшива, колкото да кажа, че аз съм много близък до господин Блъсков. Иначе да ви кажа, да ви припомня един български израз, който много ми харесва и научих преди доста години: "Когато казват, че твоята дъщеря или твоята сестра е проститутка, след това иди да изясниш, че нямаш сестра."

"Мисля, че би било по-добре да си зададете въпроса дали това, каквото сте питала, е информация или само лъжа, клюка. И дори да е така, толкова интересно ли е? Не."

dnevnik.bg