От 2013 г. до края на юни 2016 г. в трите най-големи града в България - София, Пловдив и Варна са станали над 2 000 катастрофи на пешеходни пътеки. Това показва справка на КАТ, предоставена от вътрешния министър Румяна Бъчварова в три писмени отговора към депутата от Реформаторския блок Настимир Ананиев.

Според статистиката през 2013 г. катастрофите в столицата, станали на зебра са 631, при които са пострадали 120 души, а двама са починали. През 2014 г. броят на транспортните произшествия е 554, при които загиват 7 души, а ранените са 157. Следващата година броят на катастрофите спада до 409, при които убитите са четирима, а ранените - 102.

Тази година, за първите шест месеца, произшествията на пешеходна пътека наброяват 197, при които няма загинали, а 62 са ранените.

Във втория по големина град в България - Пловдив, катастрофите на зебра през 2013 г. са били 50, с 4 загинали и 48 ранени; през 2014 г. броят им е 40, при които убитите отново са 4, а ранените 41; статистиката за 2015 г. показва 35 транспортни произшествия с един починал и 37 ранени, а за първите шест месеца на тази година катастрофите са 19, при които няма починали, а ранените са 19.

Във Варна, третия по големина град, през 2013 г. са станали 54 катастрофи на пешеходни пътеки, при които са загинали двама души, а 55 са били ранени; през 2014 г. броят на произшествията е 58, при които ранените са 61, а един загива; през 2015 са станали 68 катастрофи, при които няма загинали, а ранените са 75; за първите шест месеца на 2016 г. са станали 21 катастрофи, при които няма загинали, а са пострадали 33.

В края на август Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС) излезе със становище, според което

правото на пешеходеца да пресича на пътека е относително.

Мнението на съдебните инспектори бе по тълкувателното дело на Върховния касационен съд (ВКС) за серия от проблеми при престъпленията по транспорта. Делото беше образувано по въпроси на председателя на ВКС Лозан Панов, главния прокурор Сотир Цацаров и министъра на правосъдието Екатерина Захариева.

Един от поводите за искането към ВКС да разтълкува противоречивата съдебна практика стана случая със смъртта на Лора Казанлиева от Варна, която беше прегазена от моторист на пешеходна пътека. В края на март ВКС намали наказанието на шофьора на две години затвор, тъй като според мнозинството от съдебния състав момичето е съпричинила инцидента.

"Съществуването на взаимосвързани права и задължения между пешеходци и водачи води до извода, че правото на пресичане е относително, тъй като за реализирането му не е достатъчно само упражняването на права, но и изпълнение на предвидените задължения", бе посочено в мнението на Инспектората към ВСС.

Според становището на съдебните инспектори също така

поведението на пострадалия пешеходец трябва да се взема предвид при определяне на наказанието,

но не и за начина на изтърпяването му. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, дължимото му обезщетение може да се намали, смятат още съдебните инспектори.

Иначе въпросите, с които главният прокурор Сотир Цацаров поиска образуване на тълкувателно дело във ВКС акцентираха върху различния подход, който съдиите използват за определяне на наказанията на извършителите на пътно-транспортни произшествия, при които има загинали пешеходци, и най-вече – на аргументите, с които се обосновават условните им присъди. Според Цацаров е необходимо уеднаквяване на практиката по въпроса следва ли да се отчита поведението на пострадалите пешеходци като съпричиняване.

Друг въпрос, за който главният прокуро поиска тълкувателно решение, е влиянието на данните за алкохолната концентрация на извършител на катастрофа при приложението на по-тежката квалификация "особено тежък случай".

Въпросът, на който министърът на правосъдето Екатерина Захариева поиска тълкувание от върховните магистрати бе: налице ли е съпричиняване на смъртта или телесната повреда от страна на пешеходец при пресичане в случаите, когато шофьорът е карал с превишена скорост. И следва ли ако е налице такова съпричиняване да се налага по-леко наказание на шофьора.

Председателят на ВКС Лозан Панов заяви преди време, че е готов да предложи при необходимост и законодателни промени заради противоречивата съдебна практика по делата с катастрофи. Въпросите, на които Панов поиска отговор на наказателната колегия на ВКС са: абсолютно ли е правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно в зависимост от мястото му на пресичане:

- на специално очертана за целта пешеходна пътека;
- на регулирано със светофарна уредба място;
- на място, което е продължение на тротоара или бордюра;
- на нерегламентирано за тази цел място.

Председателят на ВКС иска тълкуване и на въпроса ако правото при някоя или всички тези хипотези не е абсолютно, кои са факторите, с които трябва да се съобразява пешеходецът при пресичане.

Спорната норма, заради която се налага тълкуване, е чл. 113 от Закона за движение по пътищата, която въвежда задължение на пешеходеца да се оглежда при преминаване на пътното платно. "

На 6 октомври 2016 г. е насрочено заседание по тълкувателното дело за уеднаквяване на съдебната практика при катастрофи на пешеходна пътека. Очаква се решение на върховните магистрати.

Дневник