В отношенията между Вашингтон и Русия обикновено действа едно стандартно правило: съгласяват се да спорят по определени въпроси, но се опитват да намерят области, където да могат да си сътрудничат.

През изминалите дни обаче броят на тези области драстично намаля.

На 7 октомври САЩ поискаха разследване за военни престъпления срещу Русия заради въздушните ѝ удари в Сирия и по-специално в Алепо. Освен това Вашингтон официално обвини спонсорирани от руското правителство хакери в пряка намеса в американските президентски избори.

В отговор руският президент Владимир Путин не само че отмени споразумението за утилизация на плутоний от 2000 г., а и представи на Вашингтон сметка, която да плати преди двете страни да възстановят сътрудничеството си според поставените от него условия.

Исканията му се съдържаха в предложение за закон за отмяна на договора, включващ подробен списък с враждебните действия на Вашингтон срещу Русия. Президентът изрично настоя за отмяна на цялата програма за санкции на САЩ, както и за премахване на списъка "Магнитски", който съдържа мерки срещу определени руски чиновници, свързвани със смъртта на адвоката Сергей Магнитски. Той почина при неизяснени обстоятелства докато се намираше в ареста.

Но Путин не спря до тук. Той поиска също компенсанции за огромните загуби в резултат от санкциите на САЩ, както и обезщетение за ответното ембарго за внос на хранителни стоки, което Русия сама си наложи.

Логичният извод е, че двете страни няма да водят смислен диалог в скоро време.

А на вечния въпрос дали от санкциите има резултат, Путин даде положителен отговор. Стана ясно също, че Москва очевидно си води сметка за всички загуби.

Въпреки че засега няма признаци Кремъл да се отдръпва, все още не е ясно дали затруднената руска икономика може да поддържа световните амбиции на Путин. Инвазията на Москва в Украйна през 2014 г. доведе до сериозна рецесия и икономистите напразно чакат да видят признаци за възстановяване.

Ниската цена на руския нефт често е сочена за основен виновник за руския икономически упадък. Наскоро Руската федерална антимонополна служба обяви шокиращи данни, които разкриват тежкото икономическо състояние на страната. Държавният дял в икономиката, включително държавните компании, е достигнал смайващите 70%, т.е. на практика се е удвоил през последното десетилетие.

Антимонополната служба описа руската икономика като "капитализъм на държавния монопол", което означава, че няма реална конкуренция.

Сякаш за да потвърди тази диагноза, руският държавен петролен гигант "Роснефт" се оказа победител в меко казано непрозрачната приватизация на наскоро реприватизираната държава нефтена компания "Башнефт". Русия е единствената страна, в която прехвърлянето между два държавни субекта може да се нарече приватизация.

Тя обаче се нуждае от средства даже това да означава просто да премества пари от един правителствен джоб в друг. Предложеният бюджет за 2017-2019 г. потвърждава, че предстоят още съкращения с цел да се намали националния дефицит. Очаква се орязване дори и на доскоро неприкосновените за Путин средства от указите за социални разходи от май 2012 г. Единствено военните засега не са засегнати от драконовските мерки.

За момента Кремъл изглежда доволен от ролята си на глобален нарушител на правилата. Дори и само това най-вероятно е достатъчно да развали отношенията между САЩ и Русия за години напред.

Да се плаща за руските военни авантюри обаче не е същото като да се създаде трайно или положително присъствие в областите, където действа Москва. Никой например не очаква руснаците да вложат средства във възстановяването на сринатия Алепо, когато рано или късно, падне обсадата.

Русия не е проявила никакво желание да се заеме с инфраструктурни и управленски въпроси и в Западна Украйна. Вместо това, разбунтувалите се там лидери започнаха вътрешни чистки (включително и чрез убийства), за да спечелят контрол в няколко операции на черния пазар и в контрабандата.

Опитите да бъдат разделени двете воюващи страни в региона продължават. Дългосрочната цел на Кремъл обаче все още е да запази контрола си върху Луганск и Донецк в една децентрализирана Украйна. Това не само би дало на Русия непряко вето върху вътрешната политика на Украйна, но и би натоварило Киев с възстановяването на региона.

Намирането на икономически средства за поддържане на Крим изглежда невъзможно. Планираният строеж на мост между Крим и Русия например бе забавен заради недостатъчно финансиране. А в Крим бяха свидетели на станалата известна реплика на премиера Дмитрий Медведев към възрастна жена по повод ниските пенсии: "Няма пари. Но вие бъдете спокойни, всичко ще се оправи!".

Тестът за следващата американска администрация ще бъде да държи Русия отговорна за икономическите си решения.

Диалогът трябва да продължи. Но Вашингтон трябва да разбере, че Путин е по-заинтересован от самия процес на преговорите, който му носи вътрешна подкрепа, отколкото от постигането на някакъв краен резултат на тях.

Ако игнорирането на Русия обаче не е решение, то такова не би било и вдигането на санкциите и възстановяването на достъпа на Москва до западните финансови пазари. Путин избра да върви по пътя на държавния капитализъм и така изостави световната интеграция, икономическата ефективност, иновациите и конкуренцията като реалистични цели.

Той може и да смята, че тази стратегия е необходима за политическото му оцеляване, но това не е план за един устойчив икономически растеж. И действително броят на руската средна класа е намалял с 14 милиона души по време на рецесията.

Финансовите искания на Путин, придружаващи оттеглянето на Русия от договора за утилизация на плутоний, не бяха изненада. Русия иска да бъде велика сила. А Кремъл иска някой друг да плати сметката за това.

Уилям Е. Померанс, Ройтерс

Дневник