Върховният касационен съд (ВКС) окончателно оправда Марио Николов по обвинението за група за пране на пари от програмата САПАРД. Съставът на ВКС - Елена Авдева - председател и докладчик, Теодора Стамболова и Галина Захарова, остави в сила решението на Софийския апелативен съд (САС) отпреди година, с което подсъдимите за втори път бяха оправдани на втора инстанция.

Делото се точи вече близо девет години. Според прокуратурата шест фирми, свързвани с Марио Николов и Людмил Стойков, са били създадени с цел да кандидатстват по програма САПАРД за закупуване на месопреработвателни машини. След това Николов с представители на швейцарски и германски фирми извършил множество сделки с цел изкуствено завишаване на цените на машините, които се връщали в България и трябвало да бъдат субсидирани от САПАРД. Ставало дума за износ на стари машини от България, след което били рециклирани и отново внесени в България, но представени за нови.

Според обвинението така са били изпрани над 12.8 млн. лева, отклонени от европейската програма САПАРД.

По това дело съдия Румяна Ченалова осъди Марио Николов на 12 години затвор, съпругата му Мариана Николова също бе призната за виновна и осъдена на 5 години затвор, а различни осъдителни присъди получиха останалите подсъдими. Осъден на първа инстанция с тях бе и Григор Главев, но той почина, преди делото да приключи окончателно. Двама души - Радмил Петров и Петя Хаджииванова, бяха оправдани.

След това САС отмени всички присъди и върна делото на прокуратурата, заради допуснати процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. След повторното внасяне на делото в съда, Стойков беше оправдан на първа инстанция, но ефективни осъдителни присъди получиха останалите подсъдими – Марио Николов, Марияна Николова, Ана Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов. Това дело продължи повече от две години на втора инстанция и през 2012 г. САС оправда всички подсъдими. Протестите срещу оправдателната присъда бяха оттеглени от прокуратурата.

Така се стигна до искането на и.д. главния прокурор Бойко Найденов, който през 2013 година поиска от съда делото да бъде възобновено. Това се случи година по-късно, когато делото отново попадна в апелативния съд, който отново оправда всички.

Тогава съдът отбеляза, че фирмите, които били създадени, за да участват по проекти на САПАРД, са регистрирани още в средата на 90-те години на миналия век, което е много преди програмата да започне в България. ВКС се съгласява с този извод и подчертава, че познанствата между подсъдимите не може да е свидетелство за организирана престъпна група.

"Извеждането на знание за престъпна дейност единствено от факта на познанство или дори съжителство поставя в сериозна опасност разумната същност на доказването в наказателния процес. Напразно е позоваването в протеста на правилата за установяване на релевантни факти чрез косвени доказателства", пише ВКС.

Върховните съдии пишат още, че "обвинителният акт в настоящия процес не мотивира, а проведени следствени действия не доказват версия, ангажираща персоналното участие на всеки от подсъдимите в инкриминираната дейност по чл. 253 от НК. И 27 в тази част обвинението е останало в сферата на хипотези, които не стигат до онази логическа очевидност, която би могла да стане база на осъдителна присъда.

Прокуратурата е изградила позицията си чрез извеждане на спорни силогизми от ограничен набор факти, които биха могли да получат и различна от дадената им интерпретация.

dnevnik.bg