Европейската комисия представя днес най-големия си план за отбранителни разработки и изследвания за повече от 10 години. С него Брюксел се опитва да спре тенденцията за съкращения на разходите за отбрана и след решението на британците да напуснат съюза и на американците да изберат Доналд Тръмп за президент да демонстрира, че Европа е готова да плаща повече за собствената си защита.

Инициативата предвижда съживяване на сътрудничеството в отбраната, като Еврокомисията ще предложи общ отбранителен фонд. Освен това ще се направи опит да се премине към единен бюджет за отбрана и да се отмени забраната Европейската инвестиционна банка да инвестира в отбранителни разработки.

Според "Ройтерс" ключовият момент е фондът, в който ще се правят национални вноски, но и всяка страна ще може да взима средства назаем от него. Така всяко правителство ще може да разчита на финансиране за съвместни програми като общо ползване на хеликоптери или скъпи дронове.

Фондът може да заработи в ограничен размер през 2017 г., след което да бъде подкрепен от Европейската инвестиционна банка.

Франция и Германия лобират за това част от бюджета на Европейския съюз, достигащ 150 млрд. евро годишно, да се използва и за отбранителни разработки. През последните 15 години разходите за въоръжение и отбрана в ЕС непрекъснато намаляват - през 2001 - 2003 г. те са били 1.84% от общия БВП, но след това трайно се свиват (с кратко изключение през 2009г.) до сегашните 1.49% от БВП.

В 28-те държави членки в отбранителната индустрия работят около 500 000 души, а оборотът ѝ за 2014г. е бил 97.3 млрд. евро. От 2006 г. насам разходите за изследвания на правителствата в ЕС са се свили с една трета, което прави съюза зависим за модерни оръжия и системи от САЩ.

Европейският парламент одобри пилотен план за 90 милиона евро за съвместно финансиране на разработки в периода 2017 - 2019 г. Европейската комисия може да добави 3.5 млрд. евро от бюджета за следващия програмен период между 2021 и 2027 г.

Франция и Германия разполагат с остарели транспортни военни самолети, а някои хеликоптери с морско базиране са спрени от полети заради технически проблеми, свързани с дългогодишната им експлоатация.

Доклад на германската армия, който репортер на "Ройтерс" е видял във вторник, показва, че едва 44% от самолетите "Торнадо" са в бойна готовност, а по-новите "Юрофайтър" са готови за използване в 52% от времето, докато целта е на тях да се разчита на 70% готовност.

"Европа трябва много да внимава разликата в инвестираните средства да не се превърне в още по-голямо технологично изоставане", каза пред представители на отбранителната индустрия Федерика Могерини. "Ако не реагираме на този процес, той ще се пренесе в политическо разминаване, което очевидно няма да е в наш интерес", добави тя.

Предстоящото оттегляне на Великобритания от ЕС окуражи Париж, Берлин и Рим да предизвикат промяна, след като скоро британското вето върху развиване на сектора ще отпадне. Лондон не отстъпва от позицията си, че сътрудничество в отбраната, стигащо до създаване на съвместни въоръжени сили, дублира функциите на НАТО.

В същото време европейският бюджет губи и един от основните си вносители. Не е ясно обаче доколко Лондон ще иска да участва извън ЕС в сътрудничество по въпросите на европейската отбрана с Евросъюза. Британците проявяват интерес към някои европейски разработки.

Очаква се част от евентуалното европейско сътрудничество да унифицира и въоръжението. В ЕС има 19 различни вида бронирани машини за пехотата.

dnevnik.bg