Докладът за напредъка на България и Румъния по механизма за сътрудничество и проверка през последните 10 години ще бъде представен днес. Освен констатациите какви реформи са успели да приключат двете държави под мониторинга на Европейската комисия в сферите на правосъдие и борба с корупцията, вероятно отговор ще получи и въпросът дали наблюдението ще продължи и за двете държави.

Малко след публикуването на годишния доклад през януари 2015 година председателят на комисията Жан-Клод Юнкер заяви: "Ако Румъния продължава да бележи прогрес, по-сериозен от този на нашите български приятели процесът на мониторинг ще върви към своя край". Впоследствие той заяви, че иска да види отпаднало евронаблюдения за двете държави до края на мандата си като председател през 2019 година. Знак, че Румъния може да бъде отделена от България беше даден и от съвета на ЕС при обсъждането на докладите, когато беше прието, че Румъния е с впечатляваща инерция.

Наскоро пък заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс заяви, че няма краен срок за отпаане на евронаблюдението. Сайът Clubz.bg цитира вчера говорител на комисията, който на въпрос дали докладите ще са последни в рамките на механизма, Маргаритис Схинас заяви:

"Не, не можете да допуснете това. Защото бях много ясен, казвайки какво е обещанието на председателя. Има още време до октомври 2019 г. Все още сме рано в цикъла, дори още не сме в средата на мандата."

Последният доклад от 2015 година беше белязан от споменаването на скандала "Яневагейт" - изтеклите записи на разговори между бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева, съдийката Румяна Ченалова и Момчил Мондешки с острата забележка, че случаят показва сериозни системни проблеми и предизвиква съмнения за независимостта на съдебната власт. Очакването на експертите беше за прозрачно и непредубедено разследване, което така и не се случи.

"Сериозните твърдения за корупция и търговия с влияние в съдебната власт са били проверявани след вътрешен и външен натиск като институциите не са били способни или не са имали волята да започнат разследване по своя инициатива", е друго критично наблюдение в доклада, което на практика казва, че прокуратурата и Висшия съдебен съвет (ВСС) не влизат в ролята си да разследват нарушения в съдебната власт. Отбелязана е пасивността на съвета и в казусите със случайното разпределение на дела в Софийски градски съд (СГС).

В доклада се препоръчваше и независим анализ на прокуратурата, който в крайна сметка се случи. Четирима прокурори от Великобритания, Италия, Испания и Холандия посетиха няколко пъти България и в края на 2016 година беше публикуван техният анализ, който съдържаше редица препоръки. Сред тях имаше такива за засилване отчетността на главния прокурор и възможността той да бъде разследван. Този доклад така и не беше обсъден нито от пленума на ВСС, нито от прокурорската колегия.

dnevnik.bg