Засилени съмнения за неправомерно влияние във Висшия съдебен съвет, ключово значение на предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет и на председател на Върховния административен съд, ограничен напредък в борбата с корупцията и необходимост от нов антикорупционен закон и ефективен и нов орган за борба с корупцията.

Това са само част от констатациите в доклада на Европейската комисия за напредъка на България по механизма за сътрудничество, който беше публикуван днес. Той обхваща периодът от 2007 година досега и като цяло тонът му е критичен, като сферите, в които е отчетен напредък са малко, а усещането, че препоръките се повтарят с минали доклади - натрапчиво.

В доклада се отбелязва

в положителен тон въведените от МВР редица конкретни превантивни мерки за борба с корупцията, по специално за Пътната и Граничната полиция

"Тези стъпки следва да бъдат продължени и във връзка с тях непрекъснато да се извършват последващи действия. Освен това осъществяването на планове за разгръщане на тези усилия и в други министерства следва да бъде ускорено", е една от препоръките на доклада.

Като цяло обаче основните критики отново са към Висшия съдебен съвет (ВСС), като провеждането на предстоящите избори за попълване на състава му по прозрачен начин, както и да се установи практика

назначаването на висши съдебни длъжностни да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите

като това следва да важи и за предстоящото назначаване на нов председател на Върховния административен съд", е една от мерките, отбелязана като препоръка в доклада. Комисията отбелязва, че ще следи тези два избора, като ги посочва като една от стъпките за отпадането на мониторинга.

"Особено важно е в тази институция (бел. ред ВСС) да има деполитизирана и професионална работна атмосфера, позволяваща концентриране на вниманието върху приоритетите на съдебната реформа. Поредицата от скандали и вътрешни борби, които белязаха работата на ВСС през изминалите години, създадоха съмнения за наличие на външно влияние и подкопаха доверието на обществеността в съдебната власт", отбелязват в доклада.

Отново споменати са скандалът в Софийски градски съд от 2014 година и липсата на задълбочена проверка и разследване след него, както и последните събития от декември 2016 година, когато съдии от най-големия и натоварен съд протестираха пред сградата на Висшия съдебен съвет. Поводът тогава беше поредната проверка назначена в Софийския районен и градски съд, която започна без мотиви по сигнал на главния прокурор. Този случай е посочен в доклада като пример за все по-засилващите се съмнения сред съдии за

"политизация на решенията на ВСС".

Прокуратурата и в този доклад е обект на критики, като на няколко места се препраща към препоръките в еспертния анализ на европейските прокурори, публикуван през декември. В него се посочваше пакет от мерки препоръчани на държавното обвинение, сред които и осигуряване на възможност за по-голяма отчетност на главния прокурор и създаване на механизъм срещу фигурата на главния прокурор его да бъде разследване, но анализът и досега не бе обсъден от ВСС.. В доклада на ЕК се "препоръчва изготвянето на пътна карта за изпълнение на препоръките на този анализ (на чуждестранните прокурори - бел. ред.) във връзка с реформата на прокуратурата и взаимодействието ѝ с другите институции, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост".

Освен това комисията препоръчва

"да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта",

за които вече има информация в общественото пространство. При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията.

Важно отбелязване в доклада на комисията в частта за обвинението е липсата на разграничение между две от основните й дейности - водещата й роля в наказателното производство, но и възможността да контролира администрацията в по-общ план.

"Тази липса на разграничение между нейните функции и тези на изпълнителната власт често засилва съмненията за неправомерно влияние и критиките по отношение на липсата на цялостна отчетност на прокуратурата", се твърди в документа", пише още в доклада.

В техническата част на доклада дори се казва, че

главният прокурор много често има изказвания по политически теми,

а не толкова по такива, свързани с наказателни производства. ЕК констатира, че предизвикателствата пред държавното обвинение, въпреки че е била обект на множество промени и се намира в центъра на
два дебата– за нейните правомощия, както и за "продължаващата липса на убедителни резултати по отношение на осъдителните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта или за тежка организирана престъпност".

Съществен тест - нов и независим орган срещу корупцията

"В България нарасна броят на отчетените нови следствени дела и дела, внесени в съда. Въпреки това, в крайна сметка всяка оценка на резултатите в борбата с корупцията по високите етажи на властта зависи от постановяването и изпълнението на окончателни съдебни решения, като се има предвид, че обичайно делата за корупция по високите етажи на властта рядко завършват успешно с осъдителни присъди", отбелязват в доклада на ЕК експертите. В него е отбелязан "ограничен" напредък в борбата с корупцията.

Посочва се още, че най-силното доказателство за успеха на усилията в тази сфера ще се изразява в това обществеността да вижда, че престъпленията могат да бъдат разкрити и че по отношение на извършителите се осъществява ефективно наказателно преследване.

Предизвикателство остава, отчитат от комисията, да се осигури изпълнението на националната стратегия за борба с корупциятта (отчетено като напредък) и да се приеме съответната законодателна уредба.

"Приемането на закон за създаването на ефективна и отчетна нова институция за борба с корупцията ще бъде съществен тест за решимостта на България през 2017 г."

Някои характеристики на предвидената нова институция обаче, като например поемането от новата структура на функциите на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, следва да бъдат внимателно разгледани. Предвид постигнатите трайни резултати от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е важно организационните промени да не подкопаят напредъка, който вече е постигнат. Някои от по-малко спорните елементи от стратегията за борба с корупцията също остава да бъдат изпълнени, по-специално укрепването на инспекторатите в администрацията, като в тази връзка все още предстои да бъдат представени законодателни предложения", пише в доклада.

От комисията препоръчват да се изработи "пътна карта за взаимодействие между всички съответни институции за отстраняване на слабостите при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта".

dnevnik.bg