„Няма място за старите кучета“ бе коронован с „Оскар“ за най-добър филм, а неговите създатели братята Джоуел и Итън Коен спечелиха в категория най-добри режисьори. Мрачната криминална драма спечели четири от най-престижните филмови награди на тазгодишната 80-та юбилейна церемония. Членовете на Академията за филмово изкуство и наука наградиха широк кръг от филми, актьори и актриси от различни страни. Британецът Даниел Дей Луис спечели „Оскар“ за най-добър актьор за превъплъщението си на тираничен петролен магнат от началото на ХХ век, чието забогатяване и мощ идва за сметка на неговата душа. Французойка Марион Котияр бе определена за най-добра актриса, британката Тилда Суинтън за най-добра поддържаща женска роля и испанецът Хавиер Бардем за най-добра поддържаща мъжка роля. 32-годишната Котияр спечели приза за своето изпълнение на легендарната певица Едит Пиаф в лентата „Животът в розово“. Тя е първата французойка печелила „Оскар“ в тази категория от 1960 г. „Няма думи“, каза Котияр на сцената видимо изненадана и превъзбудена. „Благодаря ти живот, благодаря ти любов. Истина е, че има няколко ангела в този град“, добави тя. Суинтън спечели изпълнението си на коравосърдечна адвокатка в „Майкъл Клейтън“. Това е първата академична награда в нейната кариера. Бардем бе отличен за изпълнението на садистичен убиец във филма „Няма място за старите кучета“. Той произхожда от семейство на актьори и използва възможността да благодари на семейството си на испански език, извинявайки се предварително на холивудската аудитория. „Мамо, това е за теб. Това е за твоите родители и за техните родители“, каза Бардем. „Това е за артистите на Испания, които подобно на теб изпълняват с достойнство и гордост нашата професия“, добави той. Четвъртият „Оскар“ за филма „Няма място за старите кучета“ отиде отново на адреса на братя Коен за най-добър адаптиран сценарий, базиран на романа на Кормак Маккарти със същото заглавие. Австрийският филм „Фалшификаторите“ за тайна финансова операция в концентрационен лагер през Втората световна война спечели „Оскар“ в категорията най-добър чуждестранен филм. Лентата на Стефан Рузовицки разказва истинската история на група еврейски затворници, вербувани от нацистите да извършат една от най-големите фалшификации в историята. Филмът се основава на разказите на оцелелия Адолф Бургер, който е прекарал две години в концентрационния лагер Заксенхаузен, разположен северно от Берлин. Филмът поставя въпроси за морала и оцеляването, докато фалшификаторите, живеещи в отделни помещения се радват на малки удобства сред смъртта и мизерията на лагера. Анимацията на Пиксар-Дисни „Рататуй“ за кухненските лудории на плъх, който мечтае да стане прочут парижки готвач, спечели „Оскар“ за най-добър анимационен филм. Цялата електроенергия, която е използвана по време на раздаването на "Оскар"-ите бе набавена от вятърни генератори. По този начин Американската академия за кинематографично изкуство и наука иска да "намали екологичната следа", която оставя церемонията по раздаването на най-престижните награди в света на седмото изкуство. Допълнителните електрогенератори, които бяха използвани за шоу ефекти и за обезпечаване на работата на журналистите, работеха с топливни смеси на основата на биодизел. Двигателите на голяма част от автомобилите, наети за подготовката на церемонията, работеха с водород. Всички програми, покани, пропуски, пликове и картички са частично направени от рециклирана хартия. /БГНЕС