Тройно увеличение на публичните средства за наука за четири години предвижда новият проект на национала стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. За тази година е предвидено държавно финансиране за наука в размер на 0.19 % от БВП, а се предлага до 2020 г. то да стане 0.7% от БВП, а до 2025 г. - 1%.

Проектът на стратегията е разработен от екипа на служебния министър на образованието и науката проф. Николай Денков, съвместно с експерти от Българската академия на науките (БАН) и висши училища.

Идеята е нарастването на публичните средства да окаже ускоряващ ефект върху частното финансиране, което да се увеличи до 1.5% през 2020 г. и 2% от БВП през 2025 г., обясниха експерти от Министерството на образованието и науката (МОН).


Научната стратегията трябва да бъде одобрен от новия парламент - тя е едно от предварителните условия за отпускане на европейско финансиране за образователни и научни проекти по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и по "Иновации и конкурентоспособност". Сроковете са съкратени и стратегията трябва да бъде одобрена през май, за да няма риск от спиране на средства.

Основната цел на стратегията е България да стане регионален център за авангардни научни изследвания и развитие на нови технологии, както и да се възстанови международният научен авторитет на страната. Според проф. Денков за постигане на целта са нужни изграждане на съвременна инфраструктура (в стратегията се предлага в партньорство с бизнеса в цялата страна да се създадат научно-иновационни комплекси - бел. авт.), определяне на справедливи възнаграждения на учените, както и въвеждане на адекватна система за оценка.

България е на 58-о място по научни изследвания

Стратегията е разработена след анализ на сегашното състояние в областта на научиничните изследвания, основният извод от което е, че има "Устойчиво изоставане на България в научното развитие, което води до изоставане в областта на иновациите и високотехнологичната индустрия, а оттам и в приходите и качеството на живот". Според най-значимата научна база данни - Web of Science (WoS), през последните десетилетия България губи позиции по отношение на броя на международно видимите научни резултати. През 2016 г. страната ни заема 58-о място след страни като Виетнам, Алжир и Нигерия. През 1985 г. България е била на 30-40-о място.

България изостава и по брой цитирания - учените ни създават около 3500 документа и до 2500 реферирани научни трудове годишно. Тези стойности са в контраст със световните тенденции за ускорено повишаване на научната продукция.

Положително за страната ни обаче е, че няма недостиг на жени-учени, каквато тенденция има в други държави. В България е обратното - жените в науката са малко повече от мъжете.

Ще се създаде Изпълнителна агенция за наука

Стратегията предвижда три етапа на развитие - до 2022 г. българската наука трябва да се модернизира; до 2026 г. системата трябва да се доближи до средното европейско равнище; а до 2030 г. научните изследвания в България трябва да достигнат световно ниво.

Една от мерките, които ще се предприемат, е създаване на Изпълнителна агенция за наука към просветното министерство. Тя ще управлява и подкрепя изследванията в научните организации и висшите училища в България, както и ще прави и мониторинг на научноизследователските дейности. В агенцията ще бъде включен и фонд "Научни изследвания" с цел да бъде продължено проектното финансиране на научните разработки.

В същото време дейността на агенцията ще се разшири към създаване на различни програми - за финансиране на кариерно развитие на учените, за приложни изследвания, за развитие на научните центрове, за международно сътрудничество, както и към разработване на спТройно увеличение на публичните средства за наука за четири години предвижда новия проект на национала стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. За тази година е предвидено държавно финансиране за наука в размер на 0.19 % от БВП, а се предлага до 2020 г. то да стане 0.7% от БВП, а до 2025 г. - 1%.ециализирани и секторни програми за научни изследвания, предвижда още стратегията.

Към Изпълнителната агенция за наука ще работят звена за подкрепа на участието на български колективи в европейски програми и за координиране на дейността на основните научни центрове и инфраструктура. Тя ще взаимодейства с Националния иновационен фонд към Министерството на икономиката и със специализирани дирекции за наука и иновации на други министерства.

Възнаграждението на учените - след атестация по нови критерии

Атестирането на учените ще става по нови критерии. Онези, които получат повече от една незадоволителна оценка, няма да могат да заемат академична длъжност. Атестирането на учените ще влияе и върху формирането на заплатите им. Предвижда се основното възнаграждение да е фиксирано за отделните научни длъжности, докторанти и постдокторанти и да се покрива от държавната субсидия на научната организация или висше училище. Размерът на заплатите ще се определя спрямо средната работна заплата в страната за предходната година.

Предвиждат се и допълнителни стимули, обвързани с конкретни научни резултати. За младите учени без научни резултати ще има различен механизъм за допълнително възнаграждение. Те ще могат да участват в специално създадени за тях проекти към фонд "Научни изследвания".

Младите учени ще могат да кандидатстват за главен асистент с дисертационен труд без конкурсен изпит. Тяхното кариерно развитие ще бъде обвързано с резултатите от научната им дейност.

Дневник