Преди година Еманюел Макрон бе министър в кабинета на един от най-непопулярните президенти в историята. Сега, на едва 39 години, спечели изборите за държавен глава, разбивайки първо традиционните леви и десни, а след това – крайните евроскептици.

Би Би Си представя пет причини за успеха за Макрон.

Извади късмет

Няма спор – той стигна до победата на крилете на съдбата. Обществен скандал срути първоначалния фаворит, консерватора Франсоа Фикон, а социалистът Беноа Амон, който по начало бе аутсайдер, изгуби много от левите избиратели в течение на кампанията.

Беше находчив

Макрон можеше да опита да спечели номинацията на социалистите, но осъзна, че досегашното им управление и ниското одобрение ще затруднят партията. Вместо това той потърси възможност, която никой друг не бе видял.

Вдъхновен от политическите движения в Европа - "Подемос" в Испания, Движение "Пет звезди" в Италия, той се досети, че Франция няма такава сила.

Опита нещо ново

Основавайки "Напред!" (En Marche!), той се поучи от народното движение на Барак Обама през 2008 г. Първото, което направи, бе да мобилизира ентусиазираните, но неопитни активисти около себе си и да ги разпрати като доброволци в квартали, които отразяват демографската структура на Франция. Разговорите им с местните хора бяха анализирани така, че да оформят приоритетите на кампанията.

Имаше позитивно послание

Фигурата на Макрон изглеждаше изградена от противоречия. "Новодошлият" бе протеже на предишния президент Франсоа Оланд и икономически министър; бившият инвестиционен банкер ръководеше народно движение; центристът, но с радикалната програма за орязване на обществения сектор.

Той обаче успя да грабне подкрепата на хората, отчаяно търсещи ново лице. Успя да ги убеди, че е млад, енергичен и ще им даде възможности.

Бореше се с Марин льо Пен

До него тя изглеждаше негативна – против имиграцията, против ЕС, против системата. Докато кампаниите на Макрон бяха цветни и озвучени с поп музика, на срещите на Льо Пен имаше протестиращи, полицейска охрана, тъмни цветове и гневно настроение.

Дебатът им в сряда също бе агресивен и двете страни си размениха много обиди. Той я нарече "велика жрица на страха" и припомни за екстремистките идеи на баща ѝ. Тя него – социалистическа марионетка, инструмент на глобалните финанси, подчинен на Ангела Меркел.

Кампанията на Марин льо Пен бе ефективна, но подкрепата за нея пада от месеци насам. Много хора припознаха Макрон като човека, който може да я спре. 

Дневник