Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и премиерът Бойко Борисов не са се разбрали за промени в Конституцията, като част от съдебната реформа в дълбочина. Това се разбра от думите на участниците в срещата, инициирана от Панов, след нейния край.

Самият министър-председател не се появи при представителите на медиите, от името на правителството говориха вицепремиерът, отговорен за съдебната реформа Екатерина Захариева, и правосъдният министър Цецка Цачева.

Панов заяви, че "съдебната реформа трябва да бъде направена - всяка мимикрия на реформа, съжалявам, но води до неверие в правосъдието".

Затова Захариева и Цачева посветиха изявленията си почти изцяло на извършеното за съдебната система и че то не бива да се подценява и да се нарича мимикрия. Те обясниха подробно и защо в момента е трудно да се говори за изменения в Конституцията: защото за целта е необходимо мнозинство от 2/3 от народните представители, а управляващата коалиция има 95 депутати.

Това обаче няма да спре работата на правителството по съдебната реформа, увери Захариева и посочи като цел антикорупционното законодателство, изменения в Наказателно-процесулания кодекс и изпълнение на 17-те препоръки от последния мониторингов доклад на Европейската комисия и изводите в анализа на прокуратурата, направен от петимата европейски обвинители.

"Кабинетът никога не се е опитвал да прави мимикрия на реформа. Ние няма да симулираме реформи, мимикрия и там, каквото употреби г-н Панов", коментира още Захариева.

Без отговор обаче останаха въпросите, зададени от "Дневник", какви законодателни промени за прокуратурата се предвиждат. Причината беше суматохата, която настъпи след като представителите на медиите близки до депутата от ДПС Делян Пеевски, бяха "окупирали" микрофона за въпроси и оттам се дочуваха само питания към Панов, които нямаха никаква връзка със срещата му в Министерския съвет. Това принуди другите журналисти да задават въпроси от всички посоки, което попречи на конкретните им питания. Това стана причина и Цачева, Захариева и Панов да си тръгнат преждевременно, защото не можеха да чуят въпросите.

Цачева успя все пак да чуе един от въпросите на "Дневник" - за планирани законови промени, които да позволят разследване на главния прокурор, заради случаи като в срещата в ЦУМ например или скандала "Яневагейт". Отговорът на министъра бе, че и по сега действащия закон няма магистрат и няма власт, които да са недосегаеми. Каза и че в правилника на Народното събрание е записано, че главният прокурор ще бъде изслушван от депутатите на всеки три месеца. Което обаче не беше отговор на въпроса за разследване срещу него. Цачева каза и, че има готов проект за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, изработен от екипа на правосъдното министерство, когато бе ръководено от Захариева. Тя обаче не уточни какво се предвижда в него. Коментира само, че се нуждае от осъвременяване.

Правосъдният министър призова Панов да каже какво конкретно разбира под "дълбочина в съдебната реформа". Тя заяви, че с бланкетни понятия и общи формулировки "рискуваме да станем там, където сме". Иначе препотвърди готовността на правителството за реформа в съдебната система. Именно тя през 2016 г. обяви съдебната реформа за приключена, в опит да привлече десни избиратели по време на кандидатпрезидентската кампания.

Пред журналистите Лозан Панов заяви още: "За мен е очевидно, че темата с конституционни и законодателни промени трябва отново да бъде поставена. И да кажем, че без реформи в прокуратурата такава дълбочина в реформата не може да се случи. Той обясни, че темата се измества с обвиненията, че Панов има личностен конфликт с главния прокурор Сотир Цацаров. Като неоснователни определи и внушенията, че с действията си се меси в политиката.

Вицепремиерът, отговорен за съдебната реформа пък му отговори, че Конституцията е променяна 4 пъти само в частта ѝ за съдебната власт. Припомни, че намаляване на паламентарната квота във ВСС е част от предизборната кампания на ГЕРБ, но затова трябва по-голямо мнозинство в парламента, от това, което има управляващата коалиция. Затова правителството ще се концентрира върху промените, които могат да се направят с по-малко гласове на депутатите.

Тя коментира и опасенията на неправителствения сектор, че електронната система за гласуване на предстоящите избори във ВСС не е сигурна. Захариева обясни, че е вевъдена по искане именно на неправителствените организации, че тя е проверявана от експерти и ВСС я е приел единодушно. "Не бива да поставяме под съмнение всичко, сами се тласкаме назад", заяви още Захариева.

Дневник