Един ден по-дълго трябваше да чакаме тази година Баба Марта. Затова по-голяма е радостта на всички българи, които си закачат мартенички за здраве и късмет. Но пролетта идва с по-големия ден и по-слънчевия ден и с надеждата на хората за обновление и в това е хилядолетният чар и традиция на Баба Марта. И най-хубавият момент е в дните преди 1 март, когато всеки един мисли, избира мартеница за хората, които обича, особено за децата. По този начин всеки един дарява пролет и има желанието да я дари. А това показва и за самите нас, че въпреки трудностите, въпреки огорченията, които ни поднася времето оставаме верни на една от най-хубавите български традиции. Тя живее и в други краища на Балканите. Езическата традиция за мартеницата е балканска традиция. Най-старите доказателства за традицията на мартеницата са в България и до днес в цялата страна тя е изключително популярна и незабравима като традиция. Няма българин, където и да се по света да не сложи мартеница и да не подари. А това е един от най-вълнуващите символи на българската пролет. Как да изберем мартеничка, да е направена по традицията, известна по нашите земи отпреди Христа? Най-типично за този български амулет е живата вълна, която може да бъде и пъстра - с бели, червени, жълти, сини, дори зелени цветове. Сините мъниста се слагат против уроки и лош поглед, а паричките – за богатство и плодородие. Не се стряскайте от имитациите на турските акчета! Тъй като са тънки и леки, те са се ползвали в много краища за украса на мартеницата. И не забравяйте мартениците се свалят в часа, в който видите щъркел, а които нямат късмета да видят щъркел, носят мартеничките си до Благовец – 25 март - тогава ги слагат под камък или го вържете на дърво или храст. Но дотогава има време, радвайте се на идващата пролет, завържете белия и червения конец, бъдете бели и червени и повярвайте в обновлението на пролетта. Честита Баба Марта!