Партията на младия френски президент Еманюел Макрон печели огромно мнозинство в Националното събрание - долната камара на парламента в Париж, и според първите прогнози от екзит пол допитвания ще разполага с 355 от общо 577 места, сочи прогноза на IpsosFrance за телевизия France 24.

Още една агенция дава 355-360 места за победителите, но според агенция Elab партията "Република, напред!" ще има 395-425 места. Това повдига въпроса защо не се сбъдват прогнози на социолозите, които в петък твърдяха, че партията може да събере и 470 места.

И в тези рамки резултатът не е изненадващ, защото социолозите го прогнозираха от седмици насам. Но за партия, основана едва преди 14 месеца подкрепата е феноменална. В историята на съвременна Франция подобно нещо са постигали единствено Шарл де Гол през 1968г., когато печели над 80% от депутатите в парламента и Жак Ширак - 472 депутати през 1993г. и 398 депутати през 2002г.

Разликата от Ширак е, че повечето от останалите места в парламента бяха в ръцете на социалистите, докато сега те са разпръснати сред няколко от опонентите на Макрон и то в момент, когато тези партии са разкъсвани от вътрешни проблеми заради разочароващите им резултати на президентските избори.

Най-големите губещи са социалистите - годините на тяхното управление се окааха белязани от висока безработица, отлагани реформи, терористични нападения и загуба на национално самочувствие, коментира "Франс Прес". Резултатът им е катастрофален - според IpsosFrance от досегашните почти 300 места те слизат на 49 места.

Традиционната десница "Републиканците" ще са със 125 места.

Крайната левица, която се води кампания на атаки срещу социалистите, ще има общо 30 депутати (19 за "Непокорна Франция на Жан-Люк Меланшон и 11 за комунистите).

Националистите на Марин льо Пен събират 8 депутати.

Мащабът на подобно разместване във френската политика и управление е сравняван от анализаторите със създаването на сегашната президентска система през 1958г. и дори със следвоенното прераждане на френската демокрация през 1945г. Подобни оценки, обаче, най-вероятно не са предвиждали, че почти 6 от 10 избиратели в неделя ще си останат у дома.

Още в късния следобед се очакваше, че крайната избирателна активност (по прогноза на Elabe и Ipsos/Sopra Steria) да бъде 42-43% - най-ниската в историята на Петата република и за пръв път повече от половината избиратели да не се явят пред урните.

Като водеща причина се изтъква разочарованието и дори гневът на хората от политическата им класа. Но нова може да се дължи и на умора от гласуването, тъй като за четвърти път в рамките на два месеца - без да се броят първичните партийни избори за кандидат-президент, започнали през есента на 2016г. - французите бяха призовани да гласуват.

Последната официална информация за активността бе към 17 часа българско време и според нея гласувалите са били 35.55%, докато в същия час на предишните избори през 2012г. бяха гласували 46.42%. До обед до урните не бях отишли дори 18%.

"Вървете и гласувайте. Посланието е едно и също навсякъде - никой не бива да се въздържа от гласуване. Във Франция то не е задължително, това е право и отговорност", заяви в четвъртък премиерът Едуар Филип. "Хората вече знаят, че всичко е решено", коментира 38-годишният охранител Алекс Мпой, отразяващ мнението на мнозина от въздържалите се.

"Този вот е узаконяване на новото статукво", казва пред "Блумбърг" Ив-Мари Кан, ръководител на политически сондажи на агенция Elabe. "Няма изненада. Но победителите трябва да внимават, защото голямото им мнозинство в Националното събрание не отразява цялата страна."
"Въпросът е как някой с 14% от гласовете на регистрираните избиратели се оказва с над 70% от депутатите. Това е нездравият елемент във френската президентска монархия", коментира в петък лидерът на крайната левица Жан-Люк Меланшон.

За голямата победа на говореха резултатите още от първия тур - тогава кандидатите на партията на Макрон водеха в огромна част от страната - в 453 район, а съюзниците им от MoDem - в други 62. Опозиционната традиционна десница (в тъмно синьо), социалистите (в розово) и националистите (в черно) бяха изтласкани в разпокъсани "острови".


Премиерът Филип и негови министри говорят през последните дни, че може да се въведе повече елемент на пропорционално представителство за парламентарните избори, за да се гарантира, че няма да изчезнат малките партии. Но те не дават подробности какви са плановете за това.

Пропорционалното представителство във Франция е било отхвърляно през годините като средство да не се допусне в парламента голямо присъствие на националистите. На президентските избори на 7 май техният лидер Марин льо Пен спечели 34% подкрепа, но прогнозите за парламентарния балотаж бяха, че тя може да се окаже единственият депутат и че в най-добрият случай Националният фронт ще има под 10 представители.

Това е краят на изборен маратон, продължил 7 месеца и влизащ в историята като един от най-непредвидимите.

Сега екипът и правителството на Макрон с подкрепата от пропрезидентската партия могат спокойно да се заемат с обещаните реформи, защото до 2019г. в изборния календар на Франция няма нищо. Избори за Европейски парламент ще има през 2019г., за градски съвети - през 2020г., а за съвети в департаментите и регионите - през 2021г. Съставът на Сената в Париж ще бъде определен през септември, но това става по косвен път, а и горната камара на парламента е с ограничени правомощия.

Dnevnik.bg