Четири книги и към 150 студии, статии, рецензии, отзиви и оценки с библиографии са дело на проф. Рашо Рашев. Те са базирани главно върху резултатите от собствената му теренно-изследователска работа. Творчеството на археолога е насочено към разработката на няколко проблемно-тематични кръга, във всеки един от които авторът предлага нови или обобщава вече известни факти и представя свои тези и аргументи. Това четем в сборника „Изследване на българската средновековна археология”, издаден по повод 60-годишнината на проф. Рашев. През 1965 г. определеният му афенитет към хуманитарното знание го отвежда към Историческия факултет на Великотърновския университет, където получава добра подготовка в областта на античната средновековна история и археология. Още от първата година на следването насочва интересите си към археологията, за която го спечелва големия наш учен и обаятелен преподавател проф. Станчо Ваклинов. Участието си в разкопки археологът започва по време на студентската си практика на хълма Царевец във В. Търново през 1966 г., а от есента на същата година до завършване на следването си е технически помощник на двореца в Преслав под ръководството на Станчо Ваклинов. През 1969 г. е назначен за екскурзовод в Археологическата база – музей на БАН в Преслав и работи там до 1972 г. Три от първите му статии са написани през този период върху вече известни паметници, които дават нов подход към българската езическа култура и му определят водеща роля в кръга на бързо израстващите тогава и утвърдени днес медиевисти, известни като „търновската школа” или „учениците на Ваклинов”. През 1972 г. проф. Рашев преминава на работа в средновековния отдел на Историческия музей в Силистра, а през 1975 г. е сред първите трима назначени с конкурс научни сътрудници в новосъздадения филиал на АИМ при БАН в Шумен. Той е дългогодишен преподавател в Шуменския, Великотърновския и Варненския свободен университет. От юни 2007 година бе директор на Националния археологически институт. ШУМ.БГ