В обръщение пред двете камари на френския парламент в понеделник президентът Еманюел Макрон обяви, че Париж до края на годината ще даде първия тласък на едно от най-старите му предизборни обещания. Става въпрос за т.нар. демократични събрания, които трябва да зададат посока за реформи на Европа. Идеята е граждани да обсъждат бъдещето на Европейския съюз и да дадат пример на останалите държави, които да "пренесат" инициативата в подходящ формат.

Макрон обяви, че макар да вярва в Европа, не смята евроскептицизма от последното десетилетие за неоправдан. "Франция трябва да поеме инициативата. Искам да го направя заради тясното сътрудничество, което вече започнах с германския канцлер (Ангела Меркел)", каза той. Президентът добави, че "до края на годината (Франция) ще започне демократични събрания из цяла Европа." "Всеки един от нас ще реши дари да се присъедини към тази инициатива."

На срещата си през май, ден след като Макрон встъпи в длъжност, заедно с Меркел той се съгласи да изработи "пътна карта" за задълбочаването на европейската интеграция и промяна в договорите.

 Кога и как да се случат събранията

Според обобщение на плана, изложено на сайта на движение "Напред!" (т.е. преди президентските избори), идеята е събранията да се проведат "в рамките на шест до десет месеца, във всяка държава, по начини, определени по избор на правителствата и общностите".

Всяка държава трябва да има пълна свобода кога и как да организира дебатите. Важното е те да се фокусират върху набелязване на обществени проблеми и търсене на решения.

От думите на Макрон следва, че първата държава ще бъде Франция, а втората, която се очаква да започне събранията, е Германия.

"Инкубатор за идеи"

Целта според Макрон е гражданите да обсъждат действия и приоритети, които ЕС би трябвало да приеме. Този метод беше използван още когато държавният глава като кандидат-президент оглавяваше движението "Напред!". Сбирките би следвало да предизвикат дебат между европейците; да съберат граждани на различни страни членки в спонтанни дискусии.

"Няма да питаме хората за мнението им каква Европа не искат. Ще ги въвлечем в това приключение", каза Макрон по време на дискусия в Страсбург през октомври - още когато влизането му в предизборната надпревара не беше само предмет на спекулации.

Кой да участва

Мерило за успеха им ще бъде до каква степен те успяват да мобилизират хора, които не са от брюкселските среди или от катедрите по политология в университетите. Последните две групи са сред "вечните участници" в дискусиите, организирани от Европейската комисия в различните държави членки. Необходимо е обратното - да бъдат въвлечени и хора, досега скептични за това колко свързани с живота им са решенията в Брюксел.

Какво да се случи след дебатите

Макрон иска на базата на дебатите, които ще се проведат във възможно най-голям брой страни членки, да се създаде "пътна карта" с обобщение на предизвикателствата, пред които блокът е изправен според граждани на повечето държави, и на приоритетите, на които Европа трябва да се посвети. С тази дейност трябва да се захванат първоначално националните правителства, а впоследствие и самата еврокомисия.

Президентът вярва, че след провеждането на дебатите Брюксел трябва да изработи график на промените, които ще приеме, за следващите пет години.

Възможна съпротива от Брюксел

Европейската комисия може и да не посрещне поредната обща инициатива за дебат с ентусиазма, на който се надява Макрон. Достатъчно е да се припомни сдържаният тон на декларацията от Рим в края на март, в която европейските лидери отправиха далеч по-умерени послания, отколкото преди десет години, в навечерието на кризата, припомня брюкселското издание EUObserver.

Уморената от дебати на тема "Европа в криза" комисия вече изложи пет сценария за бъдещето на съюза, които намериха отзвук сред страните членки. Поредният дебат за бъдещето, излагащ паралелни възможности, при положение че комисията на Жан-Клод Юнкер вече е изредила възможностите пред блока, може да не се приеме радушно - особено ако ще доведе до нова промяна на европейските договори.

Критиците: "Маркетинг" или "дежа вю"

И други европейски лидери са излагали предложения за "въвличане на гражданите" - особено в годините, след като Франция и Холандия гласуваха срещу Европейската конституция през миналото десетилетие. " Досега гражданите са приемали подобни инициативи по-скоро абстрактно.

"Европейските лидери правят отново и отново една и съща грешка. Те искат размишления и дебати по време на еврокризата. Тези действия обаче са контрапродуктивни: гражданите се чувстват покровителствани, а не смятат, че биват приемани сериозно, тъй като осъзнават, че консултациите с тях имат предимно символичен характер", обяви през май организацията Democracy International за Деня на Европа по повод на "демократичните събрания" на Макрон.

Опозицията във Франция определя инициативата на Макрон като част от маркетинга му след еврофилски настроените избиратели и сред представители на европейските институции.

Дневник