България ще вземе "суверенно решение" какви изтребители да вземе за въоръжените си сили, но освен цената трябва да има предвид способностите им и оперативната съвместимост с НАТО. Това обяви американският посланик Ерик Рубин в речта си "Пътят напред" във Военния клуб в София.

"Решението за модернизация ще иска тежки политически решения. България ги прави и това ще я направи по-стабилна и сигурна," каза посланикът. Той каза, че Алиансът ще е готов да подкрепи всякакви опити за модернизация на българските въоръжени сили.

Това е първата му голяма публична изява, откакто третото правителство на Бойко Борисов встъпи в длъжност. Преди него премиерът Борисов изложи визията си за ролята на България в председателството на Европейския съвет от януари догодина и трансатлантическите отношения, както и за модернизацията на българските въоръжени сили.

 "Нито една страна не може да се справи" с днешните предизвикателства, каза посланикът и припомни, че президентът Доналд Тръмп е подчертал ангажимента към Член 5 от Северноатлантическия договор за колективна отбрана в речта си във Варшава. Той похвали сътрудничеството в отбраната между София и Вашингтон и "забележителния напредък" от 2006 г. насам, когато двете страни подписват споразумение за двустранно сътрудничество в отбраната. "Двустраната активност в отбраната за последните две години се увеличи 400 пъти. Другата седмица България ще е домакин на Saber Guardian - най-голямото международно учение в Европа тази година."

Тези усилия обаче трябва да се съчетаят с увеличени разходи за отбрана на страните членки на НАТО и закупуване на нова техника за въоръжените сили, която е "критично важна" за сътрудничеството в рамките на Алианса. "Не става дума само за купуване на самолети, а и за съвместимост, поддръжка и инфраструктура, които не вървят в комплект с нито един изтребител." С министъра на отбраната Красимир Каракачанов "споделяме възгледа, че България не трябва просто да дава пари, за да придобие самолети," а да мисли как процесът на модернизация ще освежи цялата икономика и отбранителната индустрия, обяви Рубин.

Бизнес климатът

Гордеем се с ролята си като страна, която подпомага ангажимента на България към бъдещето и образованието на децата, включително чрез учебните заведения в София и Благоевград и "Фондация Америка за България", инвестициите и работните места на американските компании. Рубин изтъкна изстрелването на първия български сателит от компанията SpaceX миналата седмица като пример за съвместна работа.

По думите му обаче много още може да се направи по въпроси като бизнес климата и укрепването на демокрацията. България има проблем с прозрачността и върховенството на закона, но и с демографията - младите няма да искат да останат, ако икономиката не расте и не виждат, че има работни места, обяви посланикът.

Енергетика

Енергийната диверсификация ще помогне на България, която остава почти 100% зависима в доставките на газ, нефт и ядрена енергия, припомни Рубин и привества завършаването на интерконектора с Румъния и стъпките в изграждане на връзка с Гърция.

Посланикът поздрави София за усилията страната да използва "собствените си запаси от газ" и обяви, че Вашингтон ще е готов да окаже помощ в диверсификацията.

Русия

"Казвал съм и ще повторя: няма никакво противоречие между българското членство в НАТО и отношенията ѝ с Русия," каза дипломатът, но предупреди, че връзките трябва да се базират на принципи и ценности. "Да имаме добри отношения, да търгуваме и да инвестираме (в Русия) - това са цели, които и САЩ преследват... Мисля, че България като член на НАТО и ЕС играе много позитивна роля в отношенията (с Москва)."

"Балканската умора"

Разбираме, че Западните Балкани вече са уморени, след като 20 години след разпадането на Югославия все още има нужда от голям напредък в евроатлантическата интеграция на страните в региона, подчерта посланик Рубин. "България може като част от европредседателството си да служи като мост между балканските си съседи и ЕС. Приветствам изявленията на г-н Борисов за подкрепа на Македония и интеграцията ѝ в НАТО."

"Всички от ЕС - в НАТО"

Относно идеята на Борисов всички държави членки на Европейския съюз да влязат в НАТО той отговори уклончиво: "Няма съмнение, че ЕС като най-голямата икономика в света и най-голямото групиране на членки на НАТО може да изиграе положителна роля. Всички усилия за създаване на колективна европейска отбрана не трябва да са за сметка на разходите на страните членки. Като добавка обаче би било положително."

"От Ванкувър до Владивосток"

Рубин каза и че за 27 години САЩ са подкрепили инвестициите, икономиката и работните места и укрепили връзките между САЩ и България и другите европейски държави на базата на "споделените ни демократични ценности." Той напомни, че покрай погребението на бившия германски канцлер Хелмут Кол, "визионер, вярвал в силите на институциите и ценностите и трансатлантическата връзка", е дошло време за равносметка за напредъка на евроатлантическата общност в укрепването на демокрацията.

Годините на Студената война не бяха лесни, но периодът след това даде шанс да преоформим трансатлантическата система и днес идеята за една система от Ванкувър до Владивосток остава в сила и 27 години след като тя свърши, колкото и да е трудно осъществима - "без сфери на влияние, без конфликти".

"Вярваме в идеята за една Европа - цяла, свободна и мирна", въпреки че няма да станем нейни членове, каза Рубин. Той цитира президента Доналд Тръмп, според когото Западът трябва да се бори за ценностите, които са го направили какъвто е и които са атакувани от различни страни.

"Нека продължим да си проправяве път заедно," каза посланикът в края на речта си.

Ще дойде ли Тръмп в България

Попитан за възможно посещение на президента Тръмп в България, той каза, че ще направи "всичко възможно" и ще "положи много усилия" за такова посещение. "Не мога да обещая... в момента всеки американски посланик по света работи по въпроса."

Дневник