"Националният ни интерес е да имаме сигурни и благоденстващи съседи. Затова трябва да приветстваме и да сме готови да подкрепим амбициите на новата власт в Скопие за членство в евроатлантическите съюзи". Това пише в своя позиция бившия министър-председател Иван Костов (1997-2001 г.) публикувана в mediapool.bg. По време на мандата на Костов, през 1999 г., бе подписана съвместната декларация с тогавашния премиер на Македония Любчо Георгиевски, а на базата на този документ е подготвен договор за добросъседство между двете страни, който се очаква да бъде подписан на 2 август. Костов припомня, че такава е била през 90-те принципната позиция на Гърция спрямо България.

Във външнополитически план правителството на Зоран Заев, с подкрепата на парламента, трябва да разреши всички проблеми със своите съседи, за да изпълни изискванията на НАТО и критериите от Копенхаген на ЕС, смята Костов. Според него източник на тези проблеми е налаганата при управлението на Никола Груевски доктрина за македонизма, създадена от Коминтерна и поддържана от Кремъл, а нейните претенции към съседните страни са недопустими. Освен това доктрината е чужда на албанския етнос и на другите малцинства в страната.

Отказът от македонизма е труден и ще изисква време, заради насажданата вече на няколко поколения негова идеология, коментира Иван Костов. Според него македонизма пречи да бъдат уредени вътрешно-етническите отношения, да бъде решен спорът за името и да се постигне споразумение с България. Той смята, че за да бъде преодоляно това наследство, е нужно национално съгласие. "Отвън, подкрепата от България е необходимо, но недостатъчно условие; нужна е подкрепа от съседните страни, без намеса и опити да се диктуват решения. Най-важни са подкрепата от НАТО и ЕС и отворената перспектива за членство", написа Костов.

Според него първият проблем, който трябва да бъде решен е, да се гарантира постигнатото в Охридския рамков договор от 2001, който гарантира досега етническия мир в страната. "И сега следва да има готовност да подкрепи всеки напредък в по-нататъшно уреждане на вътрешно-етническите отношения при условие, че се постигне с широк консенсус в парламента. Както се вижда от последните конфликти в България, те стават заплаха за етническия и религиозен мир, когато в тях се включи мнозинството. Същият е рискът в Македония"" смята Костов. Той е на мнение, че това следва да бъде позицията на България в НАТО и ЕС. "За да покажем зрялост и разбиране на проблемите, трябва да подкрепяме на първо място баланса с интересите на мнозинството. Това означава да настояваме то да получи своите гаранции; да се противопоставим на опитите от Тирана да диктува план на Македония; да сдържаме непремерените европейски отстъпки на албанското малцинство", написа Костов.

Въпросът за името на страната следва да бъде решен на второ място, защото названието определя позициите, претенциите и мястото на страната на картата на Европа, според бившият премиер. Според него в интерес на България е да подпише споразумение със стабилни власти, способни да го изпълняват и да имаме съгласувана политика със евроатлантическите ни съюзници и с гръцките власти.

"От трите проблема най-лесен за решаване изглежда този с България, но според мен той следва да бъде решен последен", написа Иван Костов и припомня, че България е имала най-висока отговорност към Македония от самото ѝ отделяне от Югославия. "Не е препоръчително София да е първата, която да авансира подкрепа за правителството в Скопие, особено преди то да предприеме необходимите действия и то не само в отношенията си с България, а за решаване на другите два проблема, смята Костов. Според него авансирането може да засили анти-българските нагласи, които Югославия, а в последните години ВМРО-ДПМНЕ са насадиили сред етническото мнозинство.

Сега България е с много силни позиции пред страните от Западните Балкани: с принципната си позиция през годините на разпадането на Югославия, като страна-член на НАТО и ЕС, с общата си история и култура с Македония, с авторитета си на вдъхновител и радетел на албанското възраждане, смята Костов. Според него има някакъв незначителен риск за нас в анти-българските нагласи, които могат да се изживеят с времето. Костов припомня, че войните в Косово, в Босна и Херцеговина, и конфликтът между албанци и македонци в 2001, бяха спрени, и Милошевич бе отстранен, със активното българско съдействие.

Нека да преценяваме точно, че сегашната управляваща коалиция в Скопие може да загуби местните избори през есента и това да доведе до изоставяне на курса към европейска и атлантическа интеграция или страната да бъда дестабилизирана отново, предупреждава Иван Костов. Той смята, че трябва да сме резервирани и от това, че бивши служители на репресивната УДБ-а сега са привърженици и една от движещите сили на новите власти.
"И да призовем българските провокатори да намалят децибелите си към Македония", завършва позицията си Иван Костов.

 Дневник