Пред намерението на Италия да пусне 200 000 мигранти в Европейския съюз, използвайки слабо позната евродиректива, има пречки, които го правят на практика неосъществимо, коментира Николай Нилсен от EUObserver.

Британският в. "Таймс" съобщи преди дни, че висши правителствени служители в Рим искат да използват приетата през 2001 г. директива 2001/55, която дава възможност лица, разселени от конфликти и мигрирали в дадена държава, да получават визи за временен престой, с които да пътуват в Европа.

Създадена след конфликтите при разпадането на Югославия, тя е част от "споделянето на бремето", след като хиляди жители на Западните Балкани се насочват към конкретни европейски държави. 

Директивата обаче може да бъде активирана само от квалифицирано мнозинство в Съвета на Европейския съюз, и то след предложение на еврокомисията. За този вид мнозинство се изисква подкрепата на 16 от 28 държави или на държави, чието население е поне 65% от всички хора в съюза. Няма голяма вероятност тези неща да се случат.

Източник от ЕС коментира, че тази директива важи само за голям брой лица от една и съща националност, които искат убежище. Италия вече отправи подобни заплахи през 2015 г., оплаквайки се, че останалите държави членки не ѝ помагат да се справи с хората, идващи на бреговете ѝ.

Другите ѝ възможности да пусне законно мигрантите също са ограничени. Европейското право забранява търсещите убежище да получават разрешения за пребиваване, които биха им позволили да пътуват в Шенген. Това означава, че те трябва да стоят в страната, която обработва молбата им, и да бъдат върнати в нея, ако са заловени в други държави.

Но на практика тези мерки, които са част от Дъблинския регламент, не се прилагат правилно. В същото време усилията за промяна на Дъблинските правила засега не са довели доникъде.

Дневник