"Не съм заговорничил, нито знам за друг човек от кампанията, който да е заговорничил с което и да е чуждо правителство. Не съм имал неподходящи контакти. Не съм разчитал на руски средства да финансирам дейността си в частния сектор."

Това заявява зетят на президента Доналд Тръмп и негов съветник Джаред Къшнър в предварителните си показания, изпратени до Сената.

Днес Къшнър трябва да се изправи пред една от многобройните комисии, които разследват руската намеса в изборите миналата година. Изслушването му обаче ще бъде зад закрити врата. По-късно тази седмица ще бъдат разпитани и най-големият син на Тръмп – Доналд-младши, и ръководителят на предизборната му кампания Пол Манафорт.

Къшнър подчертава, че допреди влизането на тъста му в политиката той не е работил в тази сфера и първоначално не е имал намерение да се ангажира сериозно в кампанията.

Постепенно обаче ролята му се е променила и в крайна сметка е работил по финансите, организацията, комуникациите, писането на речи, социологическите проучвания, с екипите, обработващи данни и поддържащи интернет присъствието на Тръмп. "Освен това станах и човек за контакт за представителите на чужди правителства", пише той.

"Когато стана очевидно, че тъстът ми ще стане кандидат на републиканците за президент, редица чуждестранни служители опитаха да се свържат с кампанията, както обикновено. Тъстът ми ме помоли да бъда човекът за контакт с чуждите държави. Аз не инициирах тези срещи, но по време на кампанията имах контакти с хора от около 15 държави. За да поставя това в контекст – получил съм сигурно хиляди обаждания, писма и имейли от хора, които са искали да говорим или да се срещнем, за да обсъдим най-разнообразни проблеми и теми, от тях стотици са дошли вън от САЩ. Макар че не можех да отговоря на всички, опитвах да се отнасям с уважение към представителите на чужди правителства, с които щеше да е важно да поддържаме продуктивни работни отношения, ако нашият кандидат победи."

Къшнър подчертава, че се е консултирал с хора с опит, сред които и Хенри Кисинджър. Той неколкократно казва, че е получавал много обаждания и писма - обикновено двеста имейла дневно, по време на кампанията, но не е имал време да чете всички, особено дългите и мейлите, адресирани до няколко души едновременно.

"Що се отнася до контактите ми с Русия или с руски представители по време на кампанията, такива почти не е имало. Първият, за който си спомням, бе през април 2016 г. в хотел "Мейфлауър" във Вашингтон. Тогава кандидатът Тръмп изнасяше важна реч за външната политика", пише Къшнър.

След събитието той спрял да благодари на домакина Димитри Саймс – издател на списанието The National Interest. Саймс го запознал с няколко души, сред които руския посланик Сергей Кисляк. Според Къшнър той и Кисляк разменили няколко любезни думи в рамките на по-малко от минута.

"Ройтерс" съобщи, че съм провел два телефонни разговора с посланик между април и ноември 2016 г. По това време съм провел хиляди телефонни разговори, но не си спомням за такива с руския посланик", казва той и сочи, че проверките в архива му също не са показали такива обаждания. "Преди изборите нямах отношения с посланика и тогава знаех малко за него. Всъщност на 9 ноември, деня след изборите, дори не помнех името му."

Втората среща, за която Къшнър е открил свидетелства в архивите си, се е състояла през юни 2016 г. Най-големият син на Тръмп – Доналд-младши, го е поканил да се видят на 9 юни следобеда в "Тръмп тауър". Къшнър отбелязва, че е прочел последния от дълга поредица мейли, който е давал мястото и часа на срещата, но не и предишните писма.

Там се е оказала и руската адвокатка Наталия Веселницкая, за която медиите съобщиха по-рано този месец, че е искала да съобщи на семейство Тръмп, че свързана с британски финансист фирма е укривала данъци в Русия и е изпращала средства за нуждите на демократите в САЩ.

"Тя говореше за забраната американци да осиновяват руски деца. Нямах представа защо тази тема се обсъжда и бързо реших, че си губя времето. Скорошният преглед на имейлите ми даде потвърждение на спомените ми, че това бе губене на време, и в опит да се оттегля учтиво десетина минути по-късно изпратих имейл на свой асистент: "Може ли да ми звъннеш на мобилния? Трябва ми извинение да изляза от една среща." Не бях се срещнал с адвокатката преди, нито съм говорил с нея оттогава насам. Не съм се сещал за това доскоро."

Къшнър твърди, че не е чел поредицата писма, докато адвокатите му не са му обърнали внимание, подготвяйки документите за свидетелстването му.

Зетят на Тръмп споменава и че на 30 октомври 2016 г. е получил мейл от човек с псевдонима Guccifer400, който заплашил да разкрие данъчната декларация на Тръмп, ако не получи 52 биткойна. По съвет на службите, Къшнър игнорирал съобщението.

След победата на Тръмп и преди встъпването в длъжност съветникът му си спомня две срещи. Едната е била на 1 декември с руския посланик и е продължила 23 минути, като на нея е присъствал и кратко заемалия поста съветник по националната сигурност Майкъл Флин.

Посланикът е заявил, че иска да обсъди специално американската политика в Сирия и че иска да се с снабди информация, събрана от неговите "генерали". Питал е за сигурна линия, по която да комуникира с преходния екип, но представителите на Тръмп са обяснили, че такава не съществува.

"Вярвах, че развитието на разумен подход към Сирия бе важен приоритет с оглед на продължаващата хуманитарна криза, и попитах дали в посолството има съществуващ канал за комуникация, по който ще им е удобно да изпращат информацията на генерал Флин. Посланикът каза, че такъв няма, така че се споразумяхме, че ще получим тези данни след встъпването в длъжност."

На 13 декември Къшнър се е срещнал с банкера Сергей Горков. Горков е бил представен като човек с пряк достъп до Путин, но зетят на Тръмп твърди, че по време на двадесетинаминутната визита не са били обсъждани конкретни политики. Горков е изпълнителен директор на руската държавна банка Внешекономбанк, която е подложена на санкции от САЩ заради нахлуването на Русия в Украйна.

Dnevnik.bg