Докато царството на "Ислямска държава" върви към края си в Ирак, сектантският дискурс на шиитите, сунитите и кюрдите - а и състезанието помежду им - отново излиза на преден план. Политическите партии мобилизират трите компонента, за да се обявят за самостоятелни идентичности в Ирак след "Ислямска държава".

В серия публикации на официалната си страница във "Фейсбук" иракският премиер Хайдер ал Абади предупреди за "опити на някои да градят маркетингова кампания на сектантски основи" след освобождаването на Мосул. Тогава по думите му "нови лица напуснаха скривалищата си и привидно говореха от името на хората от Мосул и Анбар", каза Абади в публикация.

Забележките на Абади се отнасят до определени искания, отправени в името на сунитите в освободените територии, които могат да разделят страната на базата на принадлежността към дадена група. Сред исканията е включването на сунитски територии в Иракски Кюрдистан с мотива, че и арабите сунити, и кюрдите приемат сунитската доктрина. Това би могло да означава, че Ирак ще се раздели на шиитски и сунитски лагер.

В арабски села на север от провинция Ниневе имаше демонстрации с искане териториите им да се интегрират в Иракски Кюрдистан. Стотици хора, свързани с арабските племена на Ниневе от Зуммар и Рабия, западно от река Тигър, излязоха на улицата на 18 юли, за да искат земята им да стане част от кюрдската автономна област. Зуммар и Рабия са сред териториите, желани от кюрдското регионално правителство. Негови представители често ги споменават в речите си като "кюрдски райони извън администрацията на Кюрдистан".

Демонстрантите също така поискаха да им бъдат дадени права да гласуват на референдума за независимост на Иракски Кюрдистан, който трябва да се проведе на 25 септември. Племенни лидери в покрайнините на Мосул на 22 юни поискаха да интегрират териториите си в Иракски Кюрдистан и да проведат референдум, който да реши съдбата на териториите им.

В Киркук, където кюрдското правителство също смята да проведе референдум въпреки факта, че той не е в сегашните граници на региона, арабски племена като абада (от което е и сегашният иракски премиер - бел. ред.) подкрепиха провеждането на референдум за независимостта на региона. Племенният лидер шейх Халаф ал АБади каза за телевизия "Кюрдистан 24" на 6 юли: "Ние подкрепяме референдума в Иракски Кюрдистан, защото силите пешмерга защитават всички компоненти (на населението) без дискриминация на базата на етнос или религия и ние сме на страната, която ни защитава."

Влиятелният сунитски духовник Ахмад ал Кабиси предсказа в интервю с канал "Самара" на 20 юли, че Ирак ще бъде разделен, че сунитската територия в Ирак ще влезе в Кюрдистан, а Иракски Кюрдистан няма да е само за кюрдите, тъй като арабите сунити ще се присъединят, защото искрено искат да са част от него.

Състезанието между трите групи в Ирак показва, че има две основни течения в дискурса. Шиитските партии искат думата им да има по-голяма тежест в страната чрез политическото им представителство и чрез запазване на военните им фракции в "Народните сили за мобилизация" (шиитските милиции "Хашд аш Шааби", които участват в операцията срещу "Ислямска държава" - бел. ред.), които поради законовата уредба бяха принудени да работят извън структурата на иракската армия, но паралелно с нея. Отделно съществува дискурсът на кюрдските партии, особено на Демократичната партия на Кюрдистан (KDP), която има мнозинство както в регионалния парламент, така и в регионалното правителство.

Сунитските арабски партии в Ирак все още не могат да формализират исканията на гласоподавателите си, тъй като не подкрепят недвусмислено обединен Ирак с обхващаща всички групи на населението национална риторика, която да им помага да се приобщят. Междувременно те не могат да установят собствена платформа за управляване на териториите със сунитско мнозинство в Ирак, който ще се очертае след пълния разгром на "Ислямска държава", а това понякога ги прави податливи на експлоатация от шиитски и кюрдски партии в зависимост от собствения им политически дневен ред.

В миналото шиитските и сунитските партии договориха неколкократно компромиси за подкрепа на платформа за шиитски партии срещу подкрепа за това сунитската страна да получи определен брой политически позиции. Сега има и очевидни кюрдски опити арабите сунити да бъдат използвани в името на интереса на сепаратистката платформа на KDP. Такъв пример можеше да се види, когато президентът на автономната област Масуд Барзани се срещна с група лидери на арабски племена от оспорваните територии в Ниневе на 22 юли. В изявление говорителят на арабските племена в региона Музахим ал Хоуейт каза: "Племенните шейхове изразиха желанието си да интегрират територията си в Иракски Кюрдистан и също така да го включат в съдбоносния референдум, насрочен за 25 септември." Хоуейт призова "да се номинират арабски националисти, които могат да станат членове на кюрдистанския парламент" в бъдеще.

По същото време Барзани мобилизира сунитските арабски страни, за да получи подкрепата им за независимостта на Кюрдистан. На 4 юли Барзани се срещна с консули от няколко сунитски арабски държави - Саудитска Арабия, Йордания, Египет, Обединените арабски емирства, Палестина, Кувейт и Судан. Барзани обясни на сунитските арабски дипломати размислите си за Ирак след разгрома на "Ислямска държава" и причините да се проведе референдум за отделяне през септември.

Следователно, изглежда, че сунитската арабска общност ще се използва като инструмент за оказване на натиск срещу Багдад в ръцете на сецесионисткото крило в Иракски Кюрдистан, докато шиитският политически авторитет в Багдад ще продължава да не се справя с приобщаването на сунитската общност, нито да ѝ помогне да изгради формално националистическа платформа, която може да помогне да се насърчи създаването на национална идентичност в обединен Ирак. Това, което ще се загуби в битката между интересите на сунитската общност, която дълго страда от опитите на терористични групи да я унищожат, а от друга страна, беше пренебрегвана от доминираното от шиити правителство в Багдад.

Дневник