Разрешението за носене на забрадки в университетите в Турция продължава да предизвиква остри дискусии в страната. Мнозина смятат, че това застрашава светския модел, завещан от Кемал Ататюрк. Напрежението се усеща не само в политическите среди, но и в рамките на самите университети. Ислямската забрадка се върна като проблем тази седмица в Турция. Конфликтът е очевиден не само сред защитниците на светския модел, но и след инциденти между студентите в университетите. Иска се оставката на председателя на Комисията по висше образование в страната. Води се и юридическа битка във всички посоки. Турското общество е дълбоко разделено. “Правителството вероятно не можа да предвиди, че ще се стигне до подобна поляризиране и до реакция от страна на привържениците на светския модел. Може би са предвидили, че ще трябва да се справят с това, не мисля, че грешката е тяхна”, казва социологът Ферад Кантел. 21-годишната студентка Тайбе от Университета в Мармара смята, че “грешката на правителството може би е и в това, че вкара проблема с ислямските забрадки в по-обширна програма от реформи. По този начин отново превърна ислямската забрадка в специфичен символ. Ако бяха предложени улеснения във всички свободи – не само за забрадките – а и на свободата на словото в един по-цялостен вид, тогава нямаше да има проблем. Сега е ясно, че се налага политическа мярка, въведена от политическа партия, зачитаща шариата”. Фатма Бен Али, юристка, която защитава забрадените студентки, обаче смята, че това е легитимна женска еманципация. “Както решавам как да си подстрижа косите, така решавам дали да ги покрия или не. Веднъж забрадена, ми отричат всички права. Говорят за правата на жените и модернизацията. Нали жената трябва да заеме мястото си в обществото. Ако се откаже на една студентка правото й да бъде забрадена, това означава, че не й се признава ценността на човешко същество.”, казва Бен Али. Тайбе, която е светски настроена студентка, не протестира против носенето на забрадка. Та се безпокои единствено от разпространението на религиозния принцип и от социален натиск. “Спомням си, че когато бях малка, носенето на забрадка беше свободно. Но повечето го правеха, защото имаше натиск. Наскоро имахме случаи с незабрадени момичета, на които беше лисната киселина в лицето. Надявам се, това да не стане правило, но такива неща се случват”, казва Тайбе. Оспорвана или не, реформата с ислямската забрадка в Турция е важен тест за бъдещето на ислямо-демократичното правителство на Реджеп Таип Ердоган. /РФИ