Приемът на нови страни от Балканите и Източна Европа и разпределението на задачите в Афганистан - това бяха главните теми на състоялата се в Брюксел среща на външните министри от НАТО, коментира „Дойче Веле“. В навечерието на срещата на високо равнище на алианса, външните министри, както се очакваше, не намериха отговор на въпроса, кои страни ще бъдат приети догодина. Хърватия, Албания и Македония са готови от гледна точка на тяхната политическа и военна подготовка, но спорът между Гърция и Македония за името на последната усложнява нещата. Ето какво заяви германският външен министър Щайнмайер: „Бих искал да приемем и трите страни. Но ако не се намери решение на проблема с името, тогава проблемът отпада, тъй като НАТО не може да вземе решение против гласа на Гърция". Атина иска преименуването на Македония, тъй като същото име носи и северната й провинция. Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер изрази увереност, че и други страни, като Боснаи Херцеговина, Черна гора и Сърбия, могат да бъдат подведени постепенно към алианса: „В крайна сметка евроатлантическата интеграция на региона е единствената рецепта за мир и стабилност там“. Следвайки примера на източноевропейските си колеги, американският държавен секретар Кондолиза Райс се застъпи за план за действие за подготовка за евентуално членство на Украйна и Грузия. Въпреки критиката от Москва, вратата на НАТО остава отворена за бившите съветски републики, подчерта тя. „В това отношение няма вето за никоя страна, която иска да се присъедини към НАТО. Това е решение на страните-членки на алианса. Дискусиите ще продължат, но решение ще се вземе едва на срещата на високо равнище в Букурещ", заяви Райс. Редица други страни-членки, включително Германия, смятат обаче Украйна и Грузия за твърде нестабилни що се отнася до едно бъдещо членство. „Аз не искам да крия, че съм скептичен в това отношение“, подчерта германският първи дипломат Щайнмайер. /БГНЕС