Работната седмица на българката е осем дни. Това показва изследване на Агенцията за социални анализи, представено вчера от доц. Лилия Димова. Според него българските жени са много амбициозни и се нареждат на едно от първите места в Европа по желание да бъдат добри и да се утвърдят в работата и личния си живот. Едва 15% от тях обаче са мотивирани да постигнат богатство и лукс, което е много нисък показател в европейски мащаб и показва, че българката не е материално ориентирана. Само 30% от работещите жени в България успяват да се забавляват и да си доставят удоволствие. Дамите у нас не са властни за разлика от тези в Полша и Словакия, сочи още изследването. Жените у нас получават средно с около 9% по-ниски заплати от мъжете, а делът им от безработните българи надминава 60%. Това показва статистиката на КНСБ, представена на дискусия за равните възможности на жените и мъжете у нас вчера. От конфедерацията предлагат да се разработи закон и национална стратегия за равнопоставеност на половете. Българката е принудена да избира между работата и семейния живот заради липсващи социални услуги и структури, които да и дадат възможност за дълготрайна и непрекъсната кариера, отбелязват от КНСБ. Заради семейните ангажименти и нееднаквото заплащане на труда жените у нас се пенсионират с по-ниски осигурителни доходи и получават по-ниски пенсии. Все още непопулярни са мерки като споделеното родителство, гъвкавите трудови договори за майките и социални услуги, които да осигурят време за работа на жените. Според представените в края на 2006 г. данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ средната заплата на жените в България представлява 81,6% от средната заплата на мъжете. Дамите, загубили работата си, по-трудно си намират нова, отколкото силните им половинки, а много често бременността и майчинството са причина за скрита дискриминация на пазара на труда. Наблюдава се и феминизиране на бедността, като около 55-60% от постоянно безработните в България са жени. В България жените и мъжете са равни де юре, но не и равнопоставени, заяви председателят на КНСБ д-р Желязко Христов. Българската жена все още продължава да бъде изключвана от "мъжкия свят" на политическия и икономически живот, от равния достъп до ресурси, от оползотворяването на социалните права, от участие и представителство, да бъде пренебрегвана и подлагана на нелоялна конкуренция, на психически, физически и сексуален тормоз и в семейството, и на работното място, посочи той. Въпреки това през последните няколко години беше постигнат сериозен напредък по отношение на нивото на икономическа активност и заетост при жените, като коефициентът на икономическа активност достигна 62,7%, а на заетост - 58,5% за възрастовата група 15-64 години, отбеляза Христов.