Естония няма да допусне журналисти от руската новинарска агенция «Россия сегодня» да отразят неформалната среща на външните министри на Европейския съюз. Срещата ще се проведе на 7 и 8 септември в Талин, като част от естонското председателството на ЕС.

Държавните институции си запазват правото да не акредитират хора, работещи за различни подразделения на "Россия сегодня" и не ги приемат за независими медийни канали, заявиха говорители на председателството пред Baltic News Service.

"Медийната свобода е много важна ценност за Естония – нещо, доказано от нашето високо 12-то място в Индекса на свободата на пресата за 2017 г.", посочиха държавни представители. Те подчертаха, че си сътрудничат с руски медии и журналисти, но само независими такива, които не разпространяват изкривена информация и пропаганда. Припомниха и резолюцията на Европейския парламент от 23 ноември миналата година, в която руската новинарска агенция Sputnik бе обявена за "псевдоагенция".

Министерството на външните работи в Москва изрази "шок", а посолството в Естония заяви, че свободата на речта там е "избирателна". "Борбата на естонската държава срещу руските масови медии премина всички възможни граници", пише в изявлението на посолството, цитирано от Baltic News Service. Според него това нарушение на правата на руските журналисти намалява авторитета на ЕС и е "лицемерно" на фона на доброто представяне на Талин в класацията на "Репортери без граници".

"Россия сегодня" бе създадена през 2013 г. по заповед на президента Владимир Путин, за да замени РИА Новости като международна новинарска агенция. Главната ѝ редакторка е Маргарита Симонян, която ръководи и телевизионният англоезичен канал RT. През 2014 г. "Россия сегодня" създаде мултимедийната платформа "Спутник". Естонският премиер Юрий Ратас неколкократно е заявявал, че членове на кабинета няма да дават интервюта за нея.

Според естонските власти, цитирани от EUObserver, "Россия сегодня" "промотира враждебни подривни дейности и пропаганда, под прикритието на медийна свобода". "Спутник" е публикувал слухове от социални мрежи (по-късно опровергани), че Ангела Меркел си е правила селфи с терорист, както и че дизайнът на новата централа на НАТО е вдъхновен от нацистки символи. На "Спутник" бе отказан достъп и до кампанията на френския президент Еманюел Макрон.

В резолюцията си от ноември м.г. ЕП "признава използването от страна на руското правителство на широк набор от средства и инструменти, като мозъчни тръстове и специални фондации (напр. Русский мир), специални органи (Россотрудничество) многоезични телевизионни канали (напр. RT), псевдоинформационни агенции (напр. Спутник), трансгранични социални и религиозни групи, тъй като режимът желае да се представи като единствен защитник на традиционните християнски ценности, социални медии и интернет троли, за поставяне под съмнение на демократичните ценности, разделяне на Европа, мобилизиране на вътрешна подкрепа и създаване на представа за нефункциониращи държави в източното съседство на ЕС; подчертава, че Русия инвестира значителни финансови ресурси в своите инструменти за дезинформация и пропаганда, използвани или пряко от държавата или чрез контролирани от Кремъл дружества и организации; подчертава, че от една страна, Кремъл финансира политически партии и други организации в ЕС с цел предизвикване на политическо разединение, и че от друга страна, пропагандата на Кремъл е пряко насочена към конкретни журналисти, политици и лица в ЕС".

Dnevnik.bg