Възстановяването на Голямата базилика в Плиска се прави под всякаква критика и от хора, които нямат представа как се реставрира такъв паметник на архитектурата. Това алармира на пресконференция днес доц. д-р Павел Георгиев от НАИМ на БАН-Шумен. Думите му подкрепиха присъстващите археолози проф. Станислав Станилов и гл. ас. д-р Янко Димитров от НАИМ при БАН.  

Според тях проектът от 80-те години на миналия век, по който се извършва възстановяването на Базиликата, е погрешен и не е съгласуван никога с археолози.

„В Голямата базилика хора правят каквото си искат и каквото знаят, без да бъдат наблюдавани от проектант, от инвеститор, системно, както трябва. Това е просто под всякаква критика, казвам го директно. Затова се стигна до много големи нарушения при тези възстановителни работи“, каза доц. Павел Георгиев.

Той даде пример с наскоро започналото възстановяване на така наречената кръщелна до Базиликата, която започнали да строят буквално върху пръстта, и от бели каменни блокчета, съвсем чужди по вид на същинския градеж.

„При колоните, за да спестят материал, вложиха едни барабани, издялани още от първия реставратор на Базиликата – покойния архитект Джидров през годините 1961-ва - 64-та. Те бяха сложени просто, за да маркират местата на колоните, те са ниски цилиндри, съвсем условни колони. Сега ги подлагат, на места две една върху друга, и върху тях трета, която вече е изработена някъде в скулптурно ателие в Гоце Делчев. И става една невъзможна.

Спорим с архитектите, спорим и с проектанта арх. Фърков. Той идва в годината два пъти и вижда нещата, казва „да, да, ще коригираме нещата“, но те не се коригират“, каза археологът. 

Според него трябвало да има инженерен проект слагането на детайлите по метода анестилоза, т.е. върху стари материали. „Те обаче се слагат директно върху такива амортизирани бази, които са сцепени и човек не знае утре при един земетръс какво би могло да стане с всичко. Трябваше да се укрепят основите, фундаментите, те са около 2 метра дълбоко, направих сондажи, показах на архитектите, на инженера, но досега, 2 години по-късно, няма инженерен проект“, добави още доц. Павел Георгиев.

Най-голямата грешка при възстановяването на Базиликата обаче била в тотално обърканата й височина. „Според мен не по-малко от 5-6 метра е завишена Базиликата. Ако разбира се бъде завършена, каквито намерения знаете, че има“, каза доц. Павел Георгиев. 

„Грубите грешки започнаха много отдавна. Проектът на покойния архитект Теофил Теофилов не беше съгласуван с нас археолозите и се направи под давление на чисто мегаломански идеи – да се извиси максимално. Вие виждате сега тези арки, през които се влиза в централната част на Базиликата, които са високи поне два пъти и повече от реалното. Второ – беше сгрешена цялата конструкция. Тя е с кораби странично, които са двуетажни, а не се направи такова нещо. Подмени се и конструктивно - тухлените пояси бяха заменени с каменни. Сега при новия реновиран проект на арх. Юлий Фърков се минава вече отново на тухла и става един дисонанс. От север е по един начин, от юг е по друг начин“, каза още археологът. 

Тези неща се повдигат в научните среди. Имаше критичен доклад за тези реставрационни работи – не само за Голямата базилика, но и за Кръглата църква в Преслав, за „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново, на византоложкия конгрес в Белград миналата година, но това е специализирана среда“, завърши доц. Павел Георгиев.

Колегата му Янко Димитров добави, че е чувал, че височината на Голямата Базилика била завишена с цел върхът й да се вижда от паркинга при входа на крепостта. Проф. Станилов пък добави, че било известна практика архитектите да бягат надалеч от археолозите.

На пресконференция днес тримата археолози и колежката им гл.ас. Мариела Инкова от НИМ дадоха информация и докъде са стигнали до момента с разкопките в Първата столица. За изследователска работа на екипите им тази година държавата е отпуснала около 80 хил.лв.

ШУМ.БГ