Не може еднозначно комунизмът да се определя като епоха на концлагери – заедно с лагера в Белене, трябва да показваме и НДК. Това каза историкът акад. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус“ по повод събитията от 9 септември 1944 г.

„Когато президентът Росен Плевнелиев въведе урока по жестокостите на комунизма, учители по история искаха от учениците да подберат 2 снимки от 12. Децата ме питаха кои снимки. Те, разбира се, посочиха веднага снимката на лагера в Белене. Казах им, че заедно с него трябва да сложат НДК“, разказа той и припомни, че днес там ще бъде българското председателство на Съвета на ЕС.

„Така че трябва по-широко да гледаме на събитията и не само на 9 септември“, коментира той. Акад. Марков допълни, че системата има развитие. По думите му най-страшният период са годините на сталинизма до смъртта на Сталин през 1953 г.

„След това има известно развитие, както на Съветския съюз, така и у нас. Това навремето се наричаше Априлски пленум, или априлската линия. След това има ново развитие на системата през 70-те и 80-те години“, поясни историкът.

„45 години живяхме по един съветски модел на социализъм с дългосрочни последици и в икономиката, и в политиката, и в народопсихологията на нас, българите. Във Варшавския договор имаше и други държави като Полша, Чехословакия, Унгария. Въпреки, че системата беше по съветски модел, тя се различава в отделните страни. Затова не бива да уеднаквяваме режимите в отделните страни“, обясни акад. Марков.

Агенция "Фокус"