Със стилните си дрехи и спретнато хваната на кок коса Сара Вагенкнехт е сравнително чаровна фигура на иначе доста сивата германска политическа сцена.

Националните избори този месец заварват 48-годишната лидерка на крайнолявата партия "Левите", която изникна от комунистическата партия в бившата Източна Германия, в уникалната позиция на най-непопулярния партиен лидер в страната. Въпреки че проучване от сряда показа, че "Левите" са трета политическа сила в Германия преди изборите на 24 септември, Вагенкнехт постоянно е на дъното в рейтингите на одобрение.

Според базирания в Берлин социологически институт "Форза" крайнолявата партия е подкрепяна от 10 процента от избирателите - след десноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел и неговия по-малък партньор в управляващата коалиция - левоцентристката Германската социалдемократическа партия (ГСДП). "Левите" обаче продължава да направи пробив извън изтока и да се превърне в национална политическа сила.

"Левите" има сериозни проблеми в Западна Германия", заяви директорът на "Форза" Манфред Гюлнер. "На запад тя е смятана за източногерманска партия." В добавка към искането за закриване на военния съюз НАТО, партийната платформа на "Левите" има силен пацифистки акцент. Тя освен това призовава за 75-процентов данък върху най-високите доходи.

Ключов член на Комунистическа платформа, твърдолинейна малцинствена фракция в партията, Вагенкнехт някога се прочу със своя коментар, че Берлинската стена, разделяла Германия в продължение на повече от 40 години, е била "необходимо зло". Тя освен това критикува остро неолиберализма и призовава най-голямата икономика в Европа да се откаже от капитализма.

Икономистка, родена в източния град Йена от баща иранец и майка германка, Вагенкнехт е силен публичен оратор и редовен гост в токшоута по германската телевизия. За разлика от ГСДП, която не може да отлепи от 23-те процента в проучванията на "Форза", "Левите" изглежда мобилизира подкрепа, като призовава за повече социална солидарност: Тя желае да увеличи пенсиите, да защити наемателите и да премахне временните трудови договори. "Разбира се, по принцип не искаме да бъдем в опозиция, точно обратното", каза Вагенкнехт пред ДПА. "Ние обаче сме против политиките на другите партии", отбеляза тя, твърдейки, че те са разрушили социалната държава през последните 20 години.

Твърдо антиевропейски настроена, Вагенкнехт се опита неотдавна да яхне популистката антиимигрантска кауза в опит да привлече избиратели на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия". В един момент тя нападна Меркел заради либералната ѝ позиция за бежанците, като каза, че терористичната атака в Берлин през декември, при която бяха убити 12 души, е била резултат от "безконтролното отваряне на границите" от канцлера.

Роденият в Тунис атентатор Анис Амри, чиято молба за убежище била отхвърлена, живял в Европа и Германия дълго преди решението на Меркел да отвори границите на Германия преди две години, за да предотврати хуманитарна катастрофа в Унгария.

Възгледите на Вагенкнехт за бежанците предизвикаха яростни дебати в нейната партия, чиято кулминация бе хвърлянето на торта в лицето й от един от нейните критици на конференция на "Левите" миналата година.
Проучване на общественото мнение, огласено миналата седмица от обществената телевизия Цет Де Еф, показа, че Меркел остава най-популярният политически лидер в Германия, а Вагенкнехт отново е на дъното. Лидерката на "Левите" всъщност започна годината с надежди, че може да стане министър след изборите през септември в нова коалиция начело с възраждащите се под ръководството на Мартин Шулц социалдемократи. Номинирането от ГСДП през януари на Шулц за съперник на Меркел за канцлерския пост изпрати рейтинга на неговата партия рязко нагоре, подхранвайки оптимизъм в левоцентристката формация, че е на път да сложи край на 12-годишното управление на Меркел. Мечтата на Шулц да оглави първата в историята на Германия коалиция между социалдемократите, "Левите" и Зелените обаче бързо угасна на фона на признаците, че тя няма да бъде подкрепена от хората в бившата Западна Германия.

Гласоподавателите в западната провинция Саар на практика сложиха край на всички приказки за такава коалиция на регионалните избори през март. Малко по-късно заплахата, която Шулц изглежда представляваше за Меркел, като че ли изчезна, като неговият рейтинг започна да потъва.

БТА/Дневник