Най-важните парламентарни избори в Европа за 2017г. приключиха в неделя в Германия. Ангела Меркел спечели достатъчно, за да опита да стане канцлер за четвърти пореден мандат. Но победата на консервативния съюз ХДС/ХСС е доста по-малка в сравнение с предишния вот от 2013г. и това ще се отрази на бъдещето на страната и на Европейския съюз.

Ето основните моменти от неделните избори за Бундестаг:

Телевизионните прогнози към 24 часа на 24 септември (в скоби е резултатът от 2013г., след което е разликата в пунктове спрямо 2017г.):

ARD/INFRATEST DIMAP

ХДС/ХСС - 32.9 (41.5) -8.6
ГСДП - 20.6 (25.7) -5.1
Зелените - 8.9 (8.4) +0.5
"Свободни демократи" - 10.6 (4.8) +5.8
Лявата партия - 9.1 (8.6) +0.5
"Алтернатива за Германия" - 13.0 (4.7) +8.3

ZDF/ELECTORAL RESEARCH GROUP

ХДС/ХСС - 32.9 (41.5) -8.6
ГСДП - 20.7 (25.7) -5.0
Зелените - 9.1 (8.4) +0.7
"Свободни демократи" - 10.4 (4.8) +5.6
Лявата партия - 8.9 (8.6) +0.3
"Алтернатива за Германия" - 13.0 (4.7) +8.3

Ангела Меркел може да е канцер за рекорден четвърти път (само Хелмут Кол и Конрад Аденаур са постигали такъв успех).

ХДС и баварските им партньори от ХСС печелят заедно 218 депутатски места от общо 631. Консервативният блок остава най-големият в Бундестага, но значително намалява популярността си от 41% преди четири години до най-лошият резултат от 1949г. насам. В бившата Западна Германия спадът на подкрепата е с 8.2 пункта, а в бившата ГДР - с 12.2 пункта. Резултатът е разочароващ и вещае за Меркел ограничени възможности във вътрешната и външната политика.

ГСДП на Мартин Шулц се срина до едва 20% и 138 депутати. Досегашният коалиционен партньор в правителството побърза да обяви, че излиза в опозиция. Социал-демократическата партия губи в западните провинции почти 6 пункта от подкрепата през 2013г., а на изток - 3.4 пункта. Това е най-слабият ѝ резултат в следвоенната история на Германия и след краха на френските социалисти и недоверието към британските лейбъристи затвърждава тенденцията на сериозна криза в европейската традиционна левица.

Антиимигрантската "Алтернатива за Германия" не само за пръв път попада в парламента, но и с 13% от гласовете ще бъде трета сила с 87 депутати, след като досега имаше само представители в 13 от 16-те федерални провинции, но не и в Бундестага. Това е сериозно разместване на пластовете в германската политика и макар никой да не иска да прави съюз с AfD, тя може да промени тона и динамиката във федералния парламент. Партията придърпа над 2 милиона избиратели от традиционните партии вляво и вдясно, като в земите на бившата ГДР стана втора по популярност след консерваторите и добави там 15.6 пункта към досегашните си резултати. На запад за AfD са гласували с 6.5 процентни пункта повече избиратели.

Либералните "Свободни демократи" взимат малко над 10% и 69 депутати. Те удвоиха резултата си от изборите през 2013г., добавиха 5.3 пункта в провинциите на изток и 6.3 пункта на запад, завърнаха се в парламента и заедно със Зелените (9% и 61 депутати) дават шанс за тройна управляваща коалиция, тъй като заедно с Меркел събират депутати над прага на мнозинството - 316 гласа. Подобен съюз е пробван на провинциално ниво, но никога на национално.

Зелените са разочаровани, защото на практика повториха резултата си от преди четири години, добавяйки по около 1-1.3% в източните и в западните провинции. Една от причините е, че се опитаха да водят лява политика в момент, когато ГСДП изостави лявоцнтристките си позиции и опита да се върне към обичайното си място в по-лявата част на политическия спектър.

Шестата партия в новия парламент ще е Лявата партия на бившите комунисти от ГДР и радикални леви групи от Западна Германия. С около 9% от гласовете тя ще има 57 депутати. Макар винаги да е била нишова политическа сила с гарантиран носталтично настроен електорат, сега и тя ще трябва сериозно да анализира изборите, защото изгуби почти половин милион избиратели в полза на "Алтернатива за Германия". Докато в западните провинции тя дори отчита 1.4 пункта подобрение на стария резултат, в бившата ГДР, където е основната ѝ база, губи 6.2 пункта.

В социалните мрежи веднага се зароди движение #87Prozent, символизиращо, че такъв процент от гласувалите не са подкрепили "Алтернатива за Германия" и остават противници на расизма, ксенофобията и неонацизма и привърженици на толерантността и "разнообразна Германия".

Преговорите за тройна коалиция ХДС/ХСС-"Свободни демократи"-Зелени може да се окажат сложни, но не и невъзможни за постигане на успех. И трите ще трябва да направят сериозни компромиси, но това в момента е единственият постижим вариант за управление пред алтернативата за предсрочни избори. Освен това изкушението да се управлява най-голямата икономика в Европа е достатъчно силен мотив за по-малките партии.

В дебата на лидерите след изборите AfD обеща да бъде "конструктивна опозиция", докато пред централата на партията в Берлин стотици демонстрираха с плакати "Нацистите се върнаха в парламента".

Мартин Шулц беше ту в отбранителна, ту в атакуваща позиция и настоя новото правителство да не отстъпва нищо на Великобритания за Брекзит, включително за двугодишния транзитен период, който премиерът Тереза Мей поиска от колегите си в петък.

Кристиан Линднер, лидерът на "Свободните демократи", категорично отхвърли инициативата на френския президент Еманюел Макрон да се реформира еврозоната с общ бюджет и фискални трансфери между страните членки, достигащи 60 млрд. евро.

Избирателната активност тази година (по данни на ZDF) бе дори по-висока от предишния път - 76.5% срещу 71.5%.

Курсът на еврото очаквано се оказа под натиск и в началото на азиатската търговия единната валута поевтиня с 0.4%, основно заради очакванията Меркел трудно да сглоби коалиция и тя да просъществува цял мандат.

Водещите индустриални сдружения в Германия призоваха към бързо начало на коалиционните преговори и формирането на стабилно правителство, за да получат компаниите ясни сигали за новата посока и да се избегнат щети за бизнес климата.

Дневник