Ако уведомление за издадена заповед за изпълнение е залепено на вратата или пощенската кутия на длъжника и той не се яви да я получи, ще бъде основание съдът да укаже на кредитора да подаде иск за установяване на вземането, тоест вземането трябва да се докаже пред съда.

Това приеха депутатите от правната комисия късно вчера, информира "Правен свят". На второ заседание те обсъждат промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), след като събраха в едно четири проекта - на ГЕРБ, БСП (написан от омбудсмана Мая Манолова - бел.ред.), Обединени патриоти и "Воля" като досега са приети около 15 параграфа от общо 76.

Досега само при възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение съдът трябваше да указва на кредитора да подаде иск за установяване на вземането. Сега с аргумент за защита на длъжниците, които да не бъдат съдени без да узнаят, се въвежда иск за установяване на вземането и ако длъжникът не се яви да вземе заповедта си за изпълнение, уведомлението за която е залепено на врата му, защото той не може да бъде открит.

Депутатите записаха три хипотези, в които съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Първата е валидна и сега - когато възражението срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок. Втората е, когато заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване, след като не може да бъде открит длъжникът или човек, който да я приеме от негово име, което ще спира изпълнението, и третата - когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

По време на дискусията се разбра, че районни съдии, научили за готвената промяна, вече са изразили опасения, че тя ще доведе до 30% ръст на исковите производства. Омбудсманът Мая Манолова обаче им отговори: "Защитаваме и постигаме нещо по-важно - хората да не са съдени, без да разбират за това".

Да се посочва ли банкова сметка в заявлението за издаване на заповед и в исковата молба

Друго изменение предвижда в заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължително да се посочва номер на банкова сметка или друг подходящ начин за плащане. Те стават задължителен реквизит и на самата заповед.

Споровете около това изменение, което засега не е сигурно, че ще получи окончателната подкрепа на пленарната зала, бяха основно около това дали посочването на банкова сметка трябва да е задължителен реквизит на молбата и дали да важи за всички искове. Като решението на комисията беше, че тя не трябва да е сред задължителните елементи на исковата молба.

"Промяната ме притеснява. Оборотът е динамичен, а ищецът се задължава да поддържа една сметка по време на целия исков процес", изрази опасенията си председателят на правната комисия Данаил Кирилов. Мая Манолова обаче настоя, че това е възможност да се спести процес на длъжник, който така ще знае незабавно как да плати. "В 20-годишната си практика досега не съм срещал страна, която да има воля и средства да плати и да не го прави", възрази Кирилов. "Нека да стимулираме хората и да не ги разкарваме, добре е и един процент от делата да спестим", каза адвокат Гигова.

Правната комисия прие и изменение, свързано с подсъдността, чиято цел е да намали концентрацията на дела в София.

Проблеми с искове за 2.3 млрд. лв., свързани с фалита на КТБ

Изненадващ елемент в обсъждането на измененията в ГПК внесе посещението на членовете на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките проф. Валери Димитров и Борислав Стратев. Двамата казаха, че са дошли, за да запознаят депутатите с проблем, свързан с несъстоятелността на КТБ. Става въпрос за исковете по Закона за банковата несъстоятелност, които синдикът завежда срещу бивши администратори на фалиралата банка за обезщетение за причинени на финансовата институция вреди.

Димитров съобщи, че са предявени 162 иска за 2.3 млрд. лв. срещу бивши администратори на КТБ. "Но се яви непреодолима пречка - нито един от тях не може да бъде намерен и съдът му назначава особен представител. Минималните възнаграждения на тези особени представители ще са за около 12 млн. лв., а тези пари идват от масата на несъстоятелността и никога няма да можем да ги възстановим. Така сме изправени пред алтернативите делата да бъдат прекратени или да ощетим кредиторите", обясни той.

И добави, че с колегите му са обсъждали два варианта за изменение на закона. Първият е на шефовете в КТБ да бъдат определени адвокати по Закона за правната помощ, а вторият - да се предвиди, че не се назначават особени представители на хора, които умишлено саботират производството.

"От 15 хиляди адвокати няма такъв, който да се съгласи да стане адвокат на Цветан Василев за 300 лв. по дело за милиарди", каза Валя Гигова, член на Висшия адвокатски съвет. А председателят на комисията Данаил Кирилов призова членовете на управата на фонда да помислят върху повече варианти за решаване на проблема и да ги предложат на депутатите.

Една от конфликтните точки на миналото заседание на комисията беше спор за таксите за съдебни изпълнители и адвокатите. Омбудсманът Мая Манолова иска намаляването им при малките вземания. Представителите на Висшия адвокатски съвет и съдебните изпълнители обаче обясняват, че има минимум, под който не може да се падне и трябва да се намери компромис между социалната справедливост и това те да не работят на загуба. Освен това според тях предлаганите идеи, които би трябвало да са в защита на длъжниците за малки суми, ще увредят именно тях. На предишното заседание бе прието и сроковете по изпълнителните дела да не текат по време на ваканция и официални празници.

Дневник