Думата "не" и ругатни преобладават в "речника" на хората, които говорят насън. Освен това мъжете бълнуват много по-често и използват повече нецензурни изрази от жените. Това са установили френски учени в изследване, което изданието "The Times" нарича най-голямото в тази област досега.

Учените следили живота на над 200 доброволци, които често говорят насън и установили, че през нощта тези хора изричат псувни 800 пъти повече, отколкото през деня докато са будни. Най-много възкликвали "putain" - френският еквивалент на американското "fuck" или българското "мамка му".

Двете неща имат пряка връзка - това, че през деня участниците в експеримента по-скоро се въздържат да ругаят натрупва напрежение, което после не им дава покой в съня, смятат изследователите.

Бълнуването или сомнилоквия е вид парасомния - разстройство на съня, също като сумнамбулството или кошмарите. Обикновено е свързано с натоварване на нервната система, което в съвремието е тясно обвързано с използването на технологии и кофеин преди лягане. Но по-дълбока връзка има с отношението на хората към самите себе си - насън говорят предимно перфекционисти, които в ежедневието си са строги и въздържани и рядко казват това, което мислят или им се иска. Всичко премълчано се излива в съня им, пояснява специалист по темата пред "Гардиън".

Страхът, че насън можеш да изречеш някоя дълбока тъмна тайна или да се издадеш за нещо, което криеш, не е съвсем неоснователен, но това се случва много по-рядко от другото - ругане и изстрелване на случайни комбинации от думи. Статистика по въпроса какво говорят хората насън вече се събира и от различни мобилни приложения за следене и записване на звук по време на съня, които съобщават за много смешни случаи - например на жена, възкликнала "анус, какво е това?", или друга, която без никакъв контекст прошепнала просто "Джуди Денч".

Според учените какво се говори насън не е толкова показателно, колкото изобщо факта, че се говори насън. Бълнуването възниква в етапа от съня, в който мозъкът е много дезориентиран преди да потъне в дълбок сън, така че говоренето не е свързано със сънуване, а все още с отзвука и тревогите от случилото се през деня, поясняват те. Възниква често при децата и с порастването в общия случай спира, но при някои може да се наследи генетично, а при други да се отключи от тревожност и стрес. Това означава, че ако при възрастен човек говоренето насън е често и агресивно, то той има постоянна тревога, която трябва да реши в будния живот, съветват учените.

Dnevnik.bg