Всеки може да плати 2.70 лв. на година за изследване на албумина и креатинина в урината си. Това посъветваха наши елитни нефролози по повод Третия Световен бъбречен ден, който се чества днес в над 87 страни. Те признаха, че българите не получават адекватна медицинска помощ по отношение на профилактиката и лечението на бъбречните заболявания и че всеки сам трябва да проверява състоянието на бъбреците си, тъй като те са “потайни”. Смъртността от бъбречни заболявания в България с над 40% по-висока в сравнение с Франция, съобщи доц. д-р Стефан Кривошиев, заместник-председател на Българската бъбречна асоциация и председател на научния й комитет. Бъбречните заболявания са чести, опасни и лечими, ако се откриват навреме. За съжаления у нас това не става и смъртността от тях ще нараства, стана ясно от думите на доц. Кривошиев. Ще расте и броят на болните на хемодиализа, които в момента са 2800, прогнозира той. Те са 0,04% от населението, а за тях отиват 2,7% от разходите за здравеопазване. Според него официалната статистика не отговаря на действителната картина на разпространението на бъбречните заболявания у нас, наречени “тихата епидемия на Европа”. Тя показва, че те са причина за 1% от смъртността и че намаляват. Скринингови изследвания обаче сочат, че 8,1% от българите имат намалена бъбречна функция, а хората с албуминурия, която е основен симптом за увредени бъбреци - 17%, което общо прави 25% бъбречно болни, каза доц. Кривошиев. В Европа има 40 млн. бъбречно болни и техният брой ще се удвои през следващите 10 години. Но докато смъртността от сърдечно-съдови заболявания /ССС/ на Стария континент намалява, а тя е пряко свързана с хроничните бъбречни заболявания, у нас тя се увеличава и пикът й предстои, изтъкна доцентът. Той заяви, че е необходимо въвеждането на задължителна скринингова програма за хората с рискови фактори. Това са диабетици, хипертоници, хората над 60-годишна възраст и наследствено обременените. Касата не предвижда заплащане на най-важния за бъбречната функция лабораторен показател – креатининът. Изследването заедно с протеина в урината струва 2.70-3.00 лв. и всеки трябва да си го прави един път годишно, изтъкна нефрологът. Нефролозите със специалност у нас са 180, а детските нефролози – 10, заяви проф. д-р Здрaвко Краев, председател на ББА. На въпрос на БГНЕС какво правят БББ, Българската фондация “Бъбрек” и Българското нефрологично дружество, чиито за да се промени държавната политика по отношение на ранната откриваемост на бъбречни болести, професорът обеща до средата на годината да бъде изготвена проекто-програма за доболнична помощ, която да бъде внесена в МС./БГНЕС