Промените в Гражданско-процесуалния кодекс, които Народното събрание одобри в сряда на второ четене, постигат баланс между интересите на всички участници в изпълнителното производство, а отпадналите от финалния текст предложения са създавали риск от допълнителни проблеми. Това е мнението на председателя на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов.

В сутрешния блок на БиТиВи той посочи, че значително са ограничени допълнителните разноски, включително и адвокатските хонорари и така дребни задължения няма да се "надуват" до непоносими нива. Ще има и възможност длъжникът сам да погаси задълженията си без да се минава през съдебна процедура.

След измененията, ако не е намерен длъжникът на всички посочени адреси, не може да се издаде заповед за незабавно изпълнение – ще бъде съден по общия ред. "Ограничили сме обезпечителните мерки и сме ги обосновали със съразмерността – не заради 100 лв. дълг да се възбрани жилището на длъжника", обясни Кирилов.

 

От друга страна, той отбеляза, че "правната наука и съдебната система" са убедили депутатите, че 10-годишната давност на дълговете не е добра идея: "Ако дадем тази опция, ще възпитаме длъжника неправилно – не е необходимо да си правно дисциплиниран, ходи се скрий някъде по света и след 10 г. ще се върнеш".

По същия начин Кирилов е и противник на концепцията за частен фалит: "При частния фалит длъжникът губи правоспособност, неплатежоспособността води до загуба да се управляват граждански права, да се сключват сделки. В това състояние на икономиката е свръх опасно да вървим към такива експерименти", обяви той.

Определи като гладиаторски боеве преговорите с частните съдебни изпълнители, които възразиха на орязването на таксите.

В отговор на въпрос, свързан с нуждата от гласуването на оставка на депутат, за което от БСП са отправили питане до Конституционния съд, Кирилов посочи, че това няма противоречие с основния закон. Освен това според него в БСП смесвали практиката в общинските съвети с тази в парламента.

Дневник