Испания ще поиска от Сената да отстрани каталунския лидер Карлес Пучдемон и заместника му Ориол Жункерас и ще ограничи функциите на местния парламент, каза премиерът Мариано Рахой след среща на кабинета, продължила три часа, на която се обсъди бъдещето на Каталуня.


В четвъртък премиерът Мариано Рахой обяви, че заради референдума за независимост, организиран от властите в Барселона, и подписаната декларация за отделяне от Испания страната ще задейства конституционна клауза, която ѝ позволява Каталуня да мине на пряко управление до организирането на нови избори.

Администрацията на Каталуня ще продължи да функционира като нормален орган, но под напътствията на централното правителство и отговорните от различните министерства. Ще се ограничат някои функции на парламента като приемане на инициативи, които противоречат на статута на автономия, а правителството ще има право на вето. "Не се прекратява автономията, нито се премахва (местното) правителство. Само се санкционират онези, които нарушават закона," каза Рахой. Той отказа да се ангажира с дата за нови избори: правният срок е шест месеца, а той би искал вотът да се случи по-бързо, но не и преди да "се отвори нов етап, законността да се уважава и да се възстанови благосъстоянието на хората... Моля да не напускат повече компании, на няма повече отлив на активи."

"Член 155 се използва само в изключителни случаи. Този път нямаше как да го избегнем, защото никое правителство не може да приеме да се наруши законът, да се подменя и всичко това да става, за да може някои да наложан правилата си на другите. Затова ще го задейства."

Списъкът с конкретни мерки, въпреки отделни изтичания на информация, се смяташе за една от най-добре пазените тайни на испанския кабинет, а някои от предложенията, обсъждани от властите в Мадрид, се променяха всеки ден до заседанието. То беше насрочено в събота, за да може Рахой да участва в Европейския съвет в четвъртък и петък. Часове преди заседанието в. "Вангуардия" писа, че планът на Мадрид включва поемане на контрол върху финансите, полицията и обществените медии. Така от гледна точка на правителството "няма да се прекрати автономията на Каталуня", а само ще се направят стъпки към възстановяване на автономните институции, които подкрепящите независимостта в парламента са опорочили, действайки противоконституционно и приемайки закони, които върховните испански власти са обявили за нищожни. Представител на централните власти ще изпълнява задълженията на Пучдемон и екипа му от съветници.


"Имам впечатлението, че някои искаха да се стигне дотук"

"Правителството се беше поставило извън закона въпреки препоръките на Конституционния съд... и проведе референдума, както всички знаят, без никаква демократична гаранция. Кулминацията беше на 10 октомври, когато се приеха решенията (за независимост)." Премиерът припомни, че Пучдемон не е обяснил дали е обявена независимостта или не и го упрекна, че всъщност не е искал диалог и е отхвърлял всички предложения, отправени преди допитването. Барселона твърди, че Мадрид е блокирал всички нейни опити за диалог. "Единственото, което направи, беше да престъпи закона и да въведе паралелна законност. И диалогът, за който говореше, не се практивуваше в парламента в Каталуня. Диалогът извън закона не е демократичен."

"Оставам с впечатлението, че някои искаха да се стигне дотук - да задействам член 155. Няма да го твърдя категорично, но имам това впечатление. Защото не можеше да стане по-лошо." Премиерът предупреди, че противно на уверенията на местните власти Каталуня автоматично ще напусне и Европейския съюз, и Световната търговска организация, ако стане независима, а дължи на търговията и туризма (включително в Евросъюза) около една трета от брутния си вътрешен продукт.

На продължителното заседание на кабинета министрите казаха, че мерките се налагат заради "неподчинението" на Барселона, а според технически документ, видян от няколко испански издания, целта е "да се гарантират и защитят свободата, сигурността и многообразието", както и "институционалния неутралитет". Казва се още, че хипотетично независима Каталуня би загубила "от 25 до 30 процента" от богатството си.


Междувременно на заседанието на кабинета министри използваха и заложените в документа фрази, че "висшите правителствени и парламентарни" институции на Каталуня са виновни за "ясно изявено и умишлено неизпълнение (на законови норми) чрез задействане на процес на отделяне" от Испания. В текста се говори още за "бунтовно, системно и съзнателно неподчинение" въпреки разпоредбите на Конституционния съд и "отхвърляне на закона".

Прякото управление започва на 28 октомври. След приемането от кабинета мерките ще се изпратят в парламента. Сенатът, който трябва да одобри отнемането на автономията, ще одобри стъпката на 27 октомври. Във вторник Пучдемон ще трябва да се яви пред комисия в Сената и да ѝ обясни действията си от последните седмици. Ако в петък мерките бъдат одобрени на заседание на Сената, влизат в сила в събота.

Немощта на държавния апарат

В петък представители на Мадрид заявиха, цитирани от "Ел паис", че са притеснени от възможността за реално въздействие и степента, в която могат да се намесят в Каталуня - "държавният" апарат в автономната област се е свил драстично за последните 11 години с общо 5000 души, докато "автономният" се е увеличил с приблизително толкова. Така например в момента едва 9% от публичната администрация в Каталуня работи за "националните" власти. Автономната администрация се състои от малко над 167 000 души, докато местната - от 84 450. Обратно, служителите, които работят пряко за Мадрид, са почти 26 000. В останалите провинции този дял е 15-16% от всички чиновници, единствено в Страната на баските е около 10 на сто. За сравнение в Андалусия, най-голямата испанска провинция, делът е 19%.

Затова властите в Мадрид не знаят дали ще имат административния капацитет да поемат контрола на част от секторите, които досега Каталуня е използвала автономно. "Проблемът е, че в продължение на много време някои работеха, за да премахнат структурите на държавата в Каталуня," казва вицепремиерът и вътрешен министър на Испания Сорая Саенс де Сантамария.

Нагласите в Каталуня

"Нищо декларация за независимост, нито член 155" - така обобщава испанският в. "Ел периодико" нагласите в автономната област за това какво трябва да се направи, за да се разреши кризата. Според изследване на каталунския Кабинет за социалния изследвания и обществено мнение 68.6% от респондентите в Каталуня смятат, че трябва се свикат нови избори, за да се реши проблемът. Тази възможност се отхвърля само от 27.4 на сто от запитаните.

Привържениците на независимостта са разделени, с крехко мнозинство (48%) за предпочитащите нови избори и 47%, които смятат, че вотът не бива да се състои. Малко по-голямо е предимството (55.6%) на онези, които не смятат, че референдумът оправдава едностранното обявяване на независимост, докато 40% смятат, че той е достатъчно основание. Това включва един от всеки десет привърженици на отделянето.

В средата на седмицата източници от правителството казаха за няколко испански медии, че Мадрид има готовност да размисли за чл. 155, ако властите в Барселона решат да насрочат избори.

Дневник