С общо 36.396 млн. лева са увеличени планираните разходи на Министерството на здравеопазването през 2018 г. спрямо розходите за 2017 г. По-голямата част от тази сума - над 20 млн. лева - са за увеличение на перото за Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве, и още 14.5 млн лв. са за Политика в областта на диагностиката и лечението.

Това показва сравнение на настоящия държавен бюджет с проектобюджета за 2018 г., който беше публикуван днес от Министерството на финансите. Също като в другите сектори има увеличение в парите за администрацията и на здравното ведомство - в размер на 1.6 млн. лева.

Двете пера, по които се предвижда най-голямо увеличение, са за дейности извън бюджета на здравната каса, например за различни национални програми и кампании по Националната здравна стратегия, свързани със скрининг, профилактика и диагностика. Общо парите за политики в областта на профилактиката през 2018 г. ще бъдат 89.3 млн. лв. и в областта на диагностиката и лечението - 359.1 млн. лв.

В средносрочната бюджетна прогноза към проекта като приоритет е определено подобряването на функционирането на спешната медицинска помощ в извънболнични и в болнични условия. Затова за догодина са предвидени 19.7 млн. лв. допълнително за заплати за служителите на Спешната помощ.

Общия предложен бюджет за здравеопазване за догодина е 4.712 млрд. лв. като в бюджета на Националната здравноосигурителна каса са предвидени 400 млн. лв. разходи повече отколкото през тази година - повечето от тях за болниците. Всички пари за здраве представляват 4.5% от БВП, като не се предвижда този дял да се промени в следващите три години. Прогнозните разчети на правителството показват здравният бюджет да достигне 5.3 млрд. лв. през 2020 г.

Основните приоритети в областта на здравеопазването, посочени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018–2020 г.:

- Подобряване на диагностиката, качеството и достъпа до комплексно лечение на заболяванията;

- Приоритетно развитие на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсното, техническо, логистично и кадрово развитие;

- Въвеждане на интегриран подход на медицинските грижи за репродуктивно, майчино и детско здраве;

- Създаване на по-големи възможности за подкрепа на раждаемостта чрез организационно и финансово подпомагане на лица с репродуктивни проблеми сред населението на страната;

- Въвеждане на информационни технологии, които да предоставят информираност, проследяемост, справедливост, равнопоставеност и обективен контрол на процесите в здравната система;

- Създаване на условия за повишаване качеството на медицинските услуги и достъпност на лечението, устойчивост на финансовите ресурси и ефективност и контрол при тяхното усвояване;

- Подобряване на изискванията и критериите за медицински и финансов контрол върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ и аптеките;

- Провеждане на адекватна лекарствена политика, насочена към осигуряване на качествени, ефективни и достъпни лекарствени продукти;

- Намаляване употребата на наркотични вещества и свързаните с наркотици здравни и социални рискове и вреди чрез въвеждане на интегриран, обективен и балансиран подход в политиката за намаляване търсенето на наркотици.
Dnevnik.bg