Намиращи се далеч един от друг, Александър Иванов в Латвия и Мария Ванкова в България водят една и съща борба с еднакъв враг – инфлацията, пише „Интернешънъл Хералд Трибюн“. Доскоро Източна Европа имаше силен растеж, но цените бяха относително стабилни. Днес, въз основа на цените на храни и горива, основните продукти много бързо надхвърлят по цени възможностите на хората. Проблемът се изостря от влизането на страните от бившия съветски блок в Европейския съюз. Прибалтийските държави и България не само обвързаха валутите си с еврото, което им пречи да променят лихвите, за да се борят с инфлацията, но и бяха принудени да въведат по-ниски лихви от еврозоната, когато растежът им бе най-голям. Сериозният скок на цените поставя дилема пред властите, които са принудени да избират между подкрепа за растежа и овладяване на цените. За хората на Изток, много по-бедни като цяло от западните жители и харчещи повече въз основа на приходите си, повишаването на цените е ежедневен проблем. Инфлацията в България от 13,2% не е далеч от тази в Латвия – 16,7%, която е най-високата в ЕС. Най-засегнати са възрастните хора. Пенсията на Иванов е 120 лата месечно или 265 долара, а разходите му за храна са над половината от нея. Иванов е започнал да продава имуществото си, за да намери пари за преживяване. В София 72-годишната Ванкова живее от спестявания, не може да плаща ток и лекарства с пенсия от 102 лева месечно. „Положението става по-лошо след присъединяването ни към ЕС“, казва тя. Правителствата и централните банки се опитват да успокояват хората, че натиска от повишаването на цените ще се облекчи през втората половина на годината. Латвийският премиер заяви, че очаква инфлация между 9 и 9,5% за 2008г. Но на политическо ниво, промените са трудни. Ръцете на властите са вързани заради изискванията на ЕС, правителствата използват бюджетната политика, която е почти единствената останала опция, за да задържат търсенето. България има най-строгата фискална политика в ЕС, с бюджетен излишък за миналата година от 3,8%. Латвия и Естония също постигнаха излишък, а търговските банки ограничиха отпускането на кредити, за да се намали потреблението. Такова фискално поведение е добро за борба с инфлацията, но не е идеално при забавяне на растежа, както в Латвия, Литва и Естония. Средната заплата в България е 250 евро и е най-ниска в ЕС, по-малко от половината от тази в Латвия. Официалните данни обаче показват само част от положението. В България проблемите се утежниха от суша. Цените се вдигнаха до такива нива, че много българи започнаха да пътуват до Гърция и дори до Турция, за да купуват храна. Някои гръцки бизнесмени стигнаха по-далеч, като построиха нови супермаркети в близост до границите, специално за българските купувачи. „Имам чувството, че цените на храните са скочили със 100%“, казва Мариана Петрова, майка на четири деца, която има малък бизнес в българската столица. „Ако преди се нуждаехме от 500 лева месечно за месечните разходи и храна на нашето семейство, сега ни трябват над 1000 лева“, споделя тя. „Често пътувам до Турция по работа и използва възможността да купя евтини зеленчуци, месо, риба“, добавя Петрова. БГНЕС