Ако не беше Червената армия, всичко би поело по съвсем различен сценарий - смъртта на евреите от Тракия и Македония е потвърждение за това. Нацистите просто щяха да "изцедят" българското ръководство и да го принудят да участва в холокост, но вече на собствената българска територия. Но след прелома във войната и наближаването на Червената армия към границите на европейските страни, българските власти бяха принудени да се оглеждат, да търсят контакти със съюзниците от Антихитлеристката коалиция, да мислят какво ще се случи, когато България излезе под крилото на хитлерова Германия.

Така че нашето външно министерство е абсолютно право, когато посочва, че именно "благодарение на нашите воини беше предотвратена депортацията на евреите от България."

Това заявява научният директор на Руското военно-историческо общество Михаил Мяхков в мнение, разпространено в събота вечерта на страницата във "Фейсбук" на посолството на Русия в България. Часове преди това посолството коментира, че "признаваме безспорния героичен принос на българския народ, включително на представителите на интелигенцията и Православната църква, в борбата с нацизма и спасяването на живеещите в страната евреи от лагерите на смъртта".

Главният аргумент

В текста на Мяхков се обяснява, че "главният аргумент за заемането на подобна позиция от българските власти е била променената обстановка на военните фронтове, победата на Червената армия край Сталинград и Курск, жертвите на съветския народ, отдадени за освобождаването и на своята страна, и на страните от Европа."

"Да напомним на българското външно министерство", продължава Мяхков, "че през 1941-1945 г. целият свободолюбив свят със затаен дъх следеше как се развиват събитията на съветско-германския фронт. Ако не беше Червената армия, немците щяха да унищожат не 6 милиона евреи, а много повече. Само в Европа те бяха набелязали за ликвидация 11 милиона евреи." (Бел.ред. - по общоприети от историците данни през 1933г. в Европа са живеели 9.5-9.7 млн. евреи.)

Авторът ръководи Центъра за изучаване на войните и геополитиката към Института по всеобща история към Руската академия на науките и е специалист по военни действия по време на Втората световна война. Сред посочените на страницата на центъра негови публикации не пресъства нито една, свързана с Холокоста или ролята на Червената армия на Балканите по време на втората световна война.

В позицията си той посочва още: "Съгласно чудовищните нацистки планове от 1942г. от България се е планирало депортирането и унищожаването на 48 хиляди евреи. Тези планове са били реалност, тъй като в България още през 1940г. е приет Законът за защита на нацията, който много прилича на антисемитските закони в Германия. Мрачна страниза в българската история е депортирането през пролетта на 1943г. от гръцка Тракия и югославска Македония, окупирани от български войски, на повече от 10 000 евреи, които след това са унищожени в нацистките концлагери на смъртта. Такава участ, съгласно договореността между българското правителство и представителите на немските власти е можело да очакват и евреите, живеещи в самата България. Благодарение гражданската съпротива срещу тези планове, позицията на Българската Православна църква, обществени организации и на самия цар Борис депортацията е предотвратена." На това място Мюхгов привежда и тезата си за главния аргумент това да се случи.

В заключение историкът говори и за последните инциденти с Паметника на Съветската армия в София. "Оскверняването на паметници на съветски воини е директно престъпление и от юридическа гледна точка и от гледната точна на съда на историята. Днешното поколение българия живее в свободна страна благодарение пред ивсичко на обикновените съветски воини, които, впрочем, винаги са се отнасяли към България като към братска страна. Да се забрави това, означава да не се уважава собствената история."

Какво представлява Руското военно-историческо общество

Руското военно-историческо общество (РВИО), на което Мяхков е научен директор, е основано преди 110 години, но е ликвидирано от болшевиките и е възстановено едва в края на 2012г. от президента Владимир Путин. То има статут на "обществено-държавна организация" и се финансира в значителна степен от държавния бюджет на Русия - основно през Министерството на културата, което е негов съучредител заедно с Министерството на отбраната.

В Устава му е записано, че сред целите за възстановяването му е "съдействие за изучаването на руската военна история и противодействие на опитите за нейното изкривяване". РВИО се занимава още със "съхраняване, пропаганда и разпространение на военно-историческси познания, отчитайки съвременните информационни и иновационни технологии", както и с "монументална пропаганда" под формата на паметници в памет на руските воини и допринеслите в тила предимно по време на Първата и Втората световна война.

Председател на РВИО е министърът на културата Владимир Медийнский, за когото тази година бе доказано, че значителни части от дисертацията му са плагиатствани, но академичната комисия отказа да му отнеме докторската титла.

Почетни членове са бизнесмени и бивши военни, министри, депутати (вкл. Леонид Слуцки, ръководител на комисията по международни отношения към Държавната Дума) както и известни имена като бившия световен шампион по шах и депутат Анатолий Карпов, кино режисьорите Никита Михалков и Карен Шахназаров, космонавтът Алексей Леонов, скулпторът Зуреб Церетели.

Председател на Научния съвет на РВИО е Владимир Чуров, който стана печално известен като ръководител на руската ЦИК по време на парламентарните и президентските избори от 2011-2012г., предизвикали най-масовите протести от идването на Путин на власт.

Председател на Попечителския съвет е вицепремиерът Дмитрий Рогозин, отговарящ за военно-промишления комплекс на Русия и един от най-известните националисти във властта.

"Ако бяхме влезли в Константинопол през 1877г."

В историческите среди се смята за непрофесионално коментиране на това "Какво щеше да стане, ако...", но РВИО има такава специална рубрика. В събота в нея бе публикуван текстът на Евгений Сухарников "Какво щеше да стане, ако Русия беше превзела Константинопол?"

В текста се импровизира върху това какво би станало, ако по време на Руско-турската война от 1877-1878г. армията беше превзела Истанбул. "Русия никога не е била толкова близко до това да получи в свое владение Константинопол, т.е. Православната империя е можела да завоюва древната столица на Византийската империя, правоприемница на която се е смятала руската държава", пише авторът.

Той посочва, че макар някои руски владетели да се заигравали с подобна мисъл, никога не е имало конкретен и подробен план или поне разбиране за това как да бъде върнат Константинопол", както и че е нямало как да се използва терминът "освобождение" за един град, който е мюсюлмански от векове.

Понеже са преминали и времената на кръстоносните походи, т.е. воденето на военна експанзия на религиозна основа, всичко в района се урежда в рамките на т.нар. Източен въпрос, продължава Сухарников. Той припомня, че "идеята за връщане на Константинопол в лоното на православието отново се възражда в епохата на Николай Втори - този път в качеството на предлог за Първата световна война

Авторът обяснява, че "освобождаването" на Истанбул от Русия е щяло да създаде за империята много проблеми, и е щяло да бъде неприемливо за Британската империя и Франция, които не искали да виждат руснаците в Средиземно море.

Но тук тезата на Сухарников поема в неочаквана посока: "Само че тогава Русия има стратегически партньори - Австрия и Германия. Сбъдва се мечтата на Ото фон Бисмарк - Русия в състава на Тройния съюз, най-силният военен съюз от всички възможни в край на XIX век. Световната война започва 30 години по-рано и Руската империя няма шанс да избегне участието в нея. Понеже с този съюз Русия би излязла като победител, то нямаше да ги има нито Ленин, нито Октомврийската революция, нито всичко останало."

Dnevnik.bg