За Европа продажбите на антибиотици за ветеринарни цели като цяло намаляват, но за България има тенденция на ръст. В периода 2010 - 2015 г. потреблението на антимикробни препарати в отглеждането на животни за производство на месо се е увеличило от 92 мг на килограм живо тегло през 2011 г. до 121 мг през 2015 г., обаче със спад през 2014 г. до 82 мг/кг.

Последното изчисление от 2015 г. поставя България на осмо място по прилагане на антибиотици сред 30 европейски държави. Данните са публикувани в годишен доклад на Европейската агенция по лекарствата за продажбите на антимикробни препарати за ветеринарни цели за период от пет години.

На първите позиции са Кипър и Испания с по четири пъти повече вложени антибиотици в производството на месо, отколкото в България - съответно 434 и 402 мг/кг, както и Италия с три пъти повече количества на килограм живо месо (322 мг). На другия край на класацията са скандинавските държави, където почти не се използват тези вещества. В Норвегия са измерени 2 мг/кг, в Исландия - 5 мг/кг, в Швеция - 11 мг на килограм живо тегло.

Антибиотиците се прилагат рутинно и се дават дори на здрави животни като превенция на заболявания, което обаче е в разрез с новите насоки от Световната здравна служба и европейски агенции за заплахата от антибиотична резистентност на бактериите, припомня ЕМА.

В доклада за България се посочва, че най-много се употребяват тетрациклини, вероятно заради широкия им диапазон на действие за различни възможни заболявания при животните. След това се нарежда класът на пеницилините, също в големи дози, както и сулфонамиди. Това са масово употребяваните вещества за ветеринарни цели и в останалите държави в Европа. За страната ни се уточнява, че антибиотиците и за ветеринарни цели се използват само с предписание и са проследени продажбите на производители и аптеки, но статистиката през петте години може да не е пълна.

Дневник