Над половината православни хрситияни в България вярват в Бог, но не са съвсем сигурни, че той съществува. Под 40% вярват в Рая и Ада.

Това показва докладът "Православното християнство в 21-ви век" на авторитетния изследователски център "Пю", обобщаващ национални представителни проучвания, преброявания и изследвания на самия център. Те обхващат православните в Армения, Беларус, Босна, България, Грузия, Гърция, Естония, Казахстан, Латвия, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия, Украйна, Етиопия и САЩ.

53% от българите вярват в Бог, но не са съвсем сигурни в съществуването Му, докато 26% са убедени, че такава висша сила съществува. В това отношение православните българи са по-големи скептици от средното за изследваните европейски държави, където 59% вярват с непоколебима увереност, че Бог съществува. Най-силна подкрепа за това твърдение е регистрирана в Армения (79%) и Грузия (72%).

Над половината българи (55%) вярват в чудеса, 39% - в Рая и 32% - в Ада, което ги поставя сред най-скептичните народи в изследването. Повечето християни по света вярват и в трите, като процентът им е особено висок в Етиопия. Православните от бившия СССР са малко по-склонни от тези в другите европейски държави да вярват в Рая и много по-склонни да вярват в Ада.

За сметка на това мнозинството изследвани православни вярват в съществуването на предопределение и на душа – сред българите съответно 72% и 65%.

Мнозина се придържат и към езически вярвания – уроките и магията. В съществуването на уроки вярват 61% от православните от бившия СССР и едва 35% от етиопските. В изследваните европейски страни – Гърция, България, Румъния, Сърбия и Босна, средният процент е 48%, като процентът е най-висок в Гърция (70%) и България (54%). В магия вярват 40% от българите, а в прераждането – 37%. Концепцията за прераждането не се радва на голяма популярност като цяло, но един на всеки петима изследвани вярва в нея.

Къде са православните

Броят на православните християни по света е скочил двойно за последния век и сега те са близо 260 млн. души, като 100 млн. от тях живеят в Русия. Въпреки това делът им в цялата християнска общност намалява, тъй като протестантите и католиците се увеличават по-бързо. Едва 12% от християните по света са православни, като допреди век процентът е бил 20%. На фона на цялото население на Земята, православните са 4%, в сравнение със 7% през 1910 г.

Според данните от доклада на "Пю" от 2011 г. Global Christianity, 81% от българите са православни – или малко над 6 млн. от общо 7.4 млн. население. (Към 31 декември 2016 г. населението на България е 7 101 859, показват данните на НСИ). Това е свързано и с демографията – европейците имат по-малко деца и населението е по-застаряващо в сравнение с развиващите се региони на света.

Допреди Първата световна война трите главни клона на християнството са били концентрирани в Европа, но в наши дни католиците и протестантите имат голямо влияние на другите континенти. Православието остава концентрирано на Стария континент. 77% от православните живеят в Европа и едва 24% от католиците и 21% от протестантите. Православните в САЩ са близо 0.5% от цялото население на страната, като са предимно имигранти.

Етиопия е държавата извън Европа, която има най-голямо православно население – благодарение на вековната Етиопската православна църква и нейните 36 млн. последователи. Тя е пример за две големи тенденции – първо, броят на православните там расте много по-бързо, отколкото в Европа, и второ, те са по-отдадени на вярата. Европейците като цяло са по-малко религиозни от хората в Латинска Америка и Субсахарска Африка – и това важи не само за християните, а и за мюсюлманите.

Отдаденост

За 15% от православните българи религията е "много важна", като по-нисък процент отбелязват само Латвия (13%) и Естония (10%). Най-голяма тежест ѝ придават Гърция (59%) и Армения (53%).

5% от православните българи ходят на църква поне веднъж седмично, 11% се молят всеки ден – също ниски резултати в сравнение с останалите изследвани държави.

Наблюдава се и лека разлика между държавите от бившия СССР и останалите православни страни в Европа – вторите са малко по-отдадени на вярата, но въпреки това не могат да се сравняват с етиопците, 98% от които намират религията за "много важна", 78% ходят на църква минимум веднъж в седмицата и 65% се молят всеки ден.

Православните американци са по средата между европейците и етиопците. Близо 52% от тях казват, че религията е важна, един на всеки трима ходи на църква поне веднъж седмично, 57% се молят всеки ден.

Как се изразява вярата

17% от българите твърдят, че постят, а 15% - че взимат причастие, 7% - че плащат десятък – най-ниските резултати от всички изследвани държави. Първенци в даването на десятък са босненците – 60%, в постенето – отново те, а във взимането на причастие – молдовците (74%).

Покръстването обаче е масово – 90% от българите са били кръстени, подобни за числата и в друите изследвани държави. Изследователите отбелязват, че това се е случвало въпреки натиска по време на социалистическата ера в някои от тях. Изключително висок е и процентът на хората, които имат икони у дома, като най-малко са сред естонците – 74%. В България делът им е 83%.

39% от българите носят религиозни символи, като кръстчета например, 94% палят свещ в църквата. Носенето на религиозни символи е по-разпространено в държавите от бившия СССР.

Авторитетът на църквата

Православните навсякъде по света са по-скоро обединени в подкрепата си за специфични политики на църквата.

Мнозинство православни във всяка държава одобряват възможността женени мъже да бъдат свещеници, в ярък контраст с Католическата църква, която забранява това.

Подкрепа има и за възможността за развод, която също е различна от позицията на католическото духовенство.

Православните са съгласние и със забраната жени да бъдат свещеници, при това са по-единодушни на темата от католиците. Еднополовите църковни бракове са категорично табу за православните.

Руският патриарх Кирил е много уважаван и извън границите на страната – на фона на сравнително ниска подкрепа за Вселенския патриарх Вартоломей I Константинополски.

Повечето православни страни в Централна и Източна Европа – Армения, България, Грузия, Гърция, Румъния, Русия, Сърбия и Украйна, имат национални патриарси, смятани за върховна религиозна фигура. Българите например отхвърлят върховенството и на двамата - 59% приемат Българския патриарх Неофит за върховен авторитет.

Папа Франциск

Освен че намират много общо между своята вяра и католическата, значителна част от православните смятат, че папа Франциск подобрява отношенията между двете изповедания. Най-големи почитатели на папата са българите, 84% от които смятат, че понтификатът сближава православните и католиците. Въпреки това едва 49% от българите го харесват "като цяло".

Дневник