За 15 години здравният статус на българите търпи големи промени. Има отчетливо подобрение в статистиката за смъртност на новородени и смъртност при инциденти, както и повишаване на средната продължителност на живота на населението, обаче сериозните рискови фактори за всякакви хронични и злокачествени болести като тютюнопушенето, затлъстяването, лошото хранене и застоелия начин на живот, продължават да обхващат голяма част от хората и да застрашават здравето им.

Това е изводът от нов подробен доклад на Световната здравна организация, изготвен за България. Организацията сравнява официалната здравна статистика за страната от 2000 г. с тази за 2014 г. и 2015 г. и извежда тенденциите. Докладът беше представен в Министерството на здравеопазването днес от педставители на българския офис на СЗО и националните здравни служби.

Според данните смъртността на бебета, което е един от най-съществените показатели за ефективността на всяка здравна система, е намаляла почти наполовина за изследвания период. Друга добра новина е, че продължителността на живота на българите се е увеличила с повече от 3 години за последното десетилетие, достигайки 71.4 години при мъжете и 78.7 години за жените. Въпреки това то все още е под средното за Европа и ЕС, което надхвърля 80 години.

По думите на държавния главен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев, по-важният показател обаче е колко време от живота човек е в добро здраве и те също са сравнително добри за страната ни - 63.8 години за мъжете и 69.2 г. за жените, или средно 66.4 години. За сравнение за Западна Европа този показател е 68.1 години.

България обаче продължава да е водеща по тютюнопушене с 36% пушачи сред населението през 2014 г. Консумацията на алкохол пък се е увеличила с 24% за изследвания период.

Хората с наднормено тегло също вече са повече - близо една трета от населението (59.1%). Отчита се ръст на затлъстяването, каквато е и тенденцията за целия свят, но заедно с това се увеличава заболеваемостта от онкологични болести, а тази от сърдечно-съдови болести, макар и да намалява, е все още значително по-висока (1.5 пъти) от стойността за Западна Европа и е все още причина номер едно за преждевременна смърт в страната, отбелязаха специалистите.

Освен всичко друго, българите демонстрират ниско удовлетворение от живота. Индексът за удовлетвореност на жителите на България е 4.4 от 10 възможни точки.

"Основният извод е, че всеки управляващ, всеки правещ политики в областта на здравеопазването, трябва да бъде наясно, че в центъра на здравето не е лечението на болести, а е тяхното предотвратяване. Наливането на пари само в болници, само в лекарства, само в нова техника, е необходимо, но не е достатъчно условие и не може да реши здравните проблеми на една нация. Нещата са много ясни и навързани - тютюнопушене, алкохол, наднормено тегло, обездвижване, стрес. Резултатът е тази продължителност на живота, която е все още значително по-ниска от средната в Западна Европа", коментира д-р Кунчев.

Дневник