На 30 ноември 1939 г. войските на Съветския съюз нападат Финландия, с което започва един епизод от Втората световна война, известен като Зимната война. Силите са неравностойни - срещу 450-хилядна съветска армия от 23 дивизии финландците противопоставят едва 180 000 войници, но въпреки това конфликтът продължава повече от три месеца и приключва едва на 12 март 1940 г. Съвременници и историци са единодушни, че победата на СССР е изключително пирова.

Докато финландците дават 22 800 убити и 43 500 ранени, жертвите от съветска страна са много повече - 200 000 убити и изчезнали и 260 000 ранени. Трудностите, които изпитва Червената армия при преодоляването на съперник, който очевидно й отстъпва, дават на Хитлер силен коз и мотив за атака срещу СССР, макар и по това време двете държави да са все още съюзници. Планирането на операция "Барбароса", която започва на 22 юни 1941 г., е в ход още от началото на 1940 г.

За добрата съпротива на финландците значение има и фактът, че техният главнокомандващ Карл Густаф Емил Манерхайм до 1917 г., когато Финландия получава независимост, е бил действащ военен от руската армия. Избраната тактика на партизанска война, познаването на местните условия и лютата зима също работят в полза на финландците, които макар и да губят войната, запазват независимостта си и отстъпват на СССР едва 10 процента от територията си.

Москва планира да завладее цяла Финландия, която според пакта "Молотов-Рибентроп" остава в съветската сфера на влияние. На 29 февруари 1940 г. властите в Хелзинки започват преговори за мир, след като става ясно, че амунициите са на привършване, а помощ от чужбина няма да дойде. Москва също бърза да приключи конфликта, тъй като пролетното топене заплашва да остави съветските войски дълбоко във финландската кал. В края на краищата СССР получава само Карелия с големия град Виипури, четири острова във Финския залив и част от района Сала.

Дневник